В деня на 135-тата годишнина от
Съединението на Княжество България с
Източна Румелия можем уверено да заявим
– България отдавна не е била толкова
разединена, колкото е в момента.
Процесите, протекли през последните
месеци поставят не само политиците ни
едни срещу други и не само премиерът на
нож с президента. Разединението е
повсеместно, между всички ни. Българи
са застанали срещу българите и никой
не е готов да отстъпи нито на милиметър
от своето.
Дотам ни докараха! Полицаи да бият протестиращи, потребители във фейсбук да се плюят едни други, хора от барикадите да обвиняват останалите, че не взимат участие в недоволството спрямо властта, а те самите да биват набеждавани в безсмислен саботаж на обществения живот. И всеки обижда другия без да му мигне окото, без нито за миг да се опита да разбере поне малка част от основанията му.
Дори вътре сред протестиращите различни групички са се наежили едни срещу други и се засипват взаимно с тежки думи за платено от задкулисието участие. Дори в протеста към онова, с което не сме съгласни, сме разединени!
И срещу пандемията не можем да се обединим – половината народ не вярва, че вирусът съществува и се настройва срещу другата половина, която предпочита да се пази. И обратното. Едни ходят с маски, другите – без. И се мразят взаимно!
Съединението ни е повече от необходимо в този преломен момент. Този път не на две територии, а на един народ. Народ, който вече твърде дълго време е взет на подбив от собствените си управници. Народ, докаран до невъзможност да се обедини в една обща кауза, защото собствените им премиер и президент са се хванали за гушите. Народ, който вече няма кой да поведе и да му покаже пътя напред, пътя на единението.
Честит празник, братя българи!
Опитвайте се сами да бъдете единни, да
разбирате поне малко съседа си, да не
влизате в ненужни разправии с братята
си. Защото точно днес ще чуем много
гръмки думи за обединение. Но пример...
уви, пример няма кой да ни даде.
Ще трябва да си го дадем сами!
