"Костя Копейкин", който не е капитан на кораб, независимо как го описва лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в поредния си фейсбук статус, ви представяме днес. Българският политик много обича да се "заиграва" с уж исторически и литературни герои, с което изглежда интелигентен пред аудиторията си. Все пак същата аудитория беше във възторг от идеята на друг кандидат-депутат от "Възраждане" - Ангел Славчев, който обещаваше да формира парламентарна комисия по въпроса за "кемтрейлс" - следите, които самолетите оставят в небето.
Но да се върнем към търговската марка "Костя Копейкин" и обясненията за нея.
Миналата седмица в Патентното ведомство е постъпило заявление за вписване на "Костя Копейкин". То е внесено от депутата от „Възраждане“ адв. Петър Петров и секретарят на софийското седалище на партията Деян Николов. Заедно двамата "възрожденци" основават фондация. Твърдят, че не е на името на лидера на Възраждане, а на героя на Гогол от "Мъртви души".
“Възраждане” иска да патентова “Костя Копейкин” като търговска марка
Същата теза беше изтъкната и лично от лидера на партията Костадин Костадинов:
Пренаписана повест на Гогол?
Костадинов пише, че в книгата "Мъртви души", наред с много други герои, се разказва „за един капитан от руската армия, останал инвалид след войната на Русия с Наполеон. Тъй като след войната е захвърлен на произвола на съдбата от бездушните руски чиновници, той събира банда разбойници около себе си и започва да граби пари от богатите помешчици, за да ги раздава на бедните хора“.
Интерпретацията на Костадинов е вярна само в първата си част. В повестта има герой, капитан от руската армия. Той наистина е инвалид от войната, без възможност за препитание.
В "Мъртви души" не се разказва за това как капитан Копейкин събира банда, за да „граби пари от богатите“, а за инвалидизиран човек, който не може да работи, защото няма крак и ръка, и очаква "монаршеска милост" в Петербург. Повестта завършва с появата на „шайка разбойници“ и със слуха, че главатарят на тази шайка може да е „не някой друг, а…“. Веднага след многоточието идва репликата: „[за] капитан Копейкин ти сам каза, [че] бил без ръка и крак“.
Всъщност капитан Копейкин няма много общо с Робин Худ
Копейкин не напада богати, за да дава парите им на бедни, а е човек, който търси милост от властимащите.
Следващото твърдение на Костадинов е, че „името на този литературен герой е капитан Костя Копейкин“. Това също не е вярно. Никъде в книгата не се споменава първото име на капитана. Той се появява и съществува само като „капитан Копейкин“ - поне според творбата на Гогол.
Според Костадинов капитан Копейкин е положителен герой. Той каза същото и след скандала с депутата от "Продължаваме промяната" Искрен Митев в парламента, когато се припозна в образа на Копейкин. Но твърдението, че капитан Копейкин от „Мъртви души“ е положителен е неточно. Първо, той се появява единствено в тази глава, която няма връзка с общото повествование. Второ, Гогол описва един безпомощен човек, който търси милост.
Костадинов обяснява регистрацията на търговската марка по Гогол като част от "стандартната процедура по регистрацията" на въпросната фондация, която се твърди, че има намерение да оптуска стипендии на талантливи деца. Парите щели да се осигуряват от спечелени дела за клевета срещу медии, допълват от "Възраждане".
Обратен ефект
С регистрирането на търговската марка "Костя Копейкин" от "Възраждане" може би целяха да забранят използването на дразнещия за лидера на партията прякор. Но някак всички юридически капацитети там са пропуснали, че няма закон, който да забранява назоваването на търговски марки в социалните мрежи. Единственото, от което ще се предпазят, регистрирайки марката, е използването ѝ за търговска цел. Може би няма да е възможно да се продават чорапи или закуски "Костя Копейкин". Няма да може да се регистрира и медия с това име, предвид тематичните ниши, за които е попълнена регистрацията. Каква загуба!
Едно е сигурно - за пореден път вниманието на медии и общество се насочи към "Възраждане". Вероятно това е била и истинската цел. Е, постигнаха я. Макар че лоша реклама също има - особено когато и рекламата, и оправданието за нея, са пълни с фактологически неточности и откровени неистини.
Автор: Виктория Симеонова
