Хората обичат да вярват в чудеса, особено с наближаването на коледните празници и ето, че едно такова се случи в България, месец преди 25 декември. Дете, за което хиляди хора се молиха и за което не всеки вярваше, че ще бъде намерено живо, сега се възстановява и е отново с баща си. След 8 дни навън, с вероятно утежняващо обстоятелствата състояние от аутистичния спектър, това наистина изглежда като чудо.
Историята на 12-годишния Александър от Перник ни научи на много неща. Можем да се надяваме, че тази критична ситуация ще бъде от полза за родителите (не само тези на Сашко, а всички), за органите на реда, за държавата, която все повече трябва да стимулира доброволците и най-вече за нас като общество.
Бяла лястовица за доброволците от Перник, които откриха Сашко (РЕПОРТАЖ)
Момчето от Перник имаше силата да оцелее само навън в студените ноемврийски дни и нощи, въпреки че има съмнения дали все пак някой не му е давал храна и вода – подробностите би трябвало да разкрият компетентните служби.
Сигурно обаче е друго – детето има силата да ни научи на търпение, преди да се отчайваме и най-вече преди да заговорим за неща, които няма как да знаем.
Още в началото на сагата много потребители в социалните мрежи започнаха да спекулират, че Александър вероятно е убит. Други пък предполагаха, че баща му е замесен в изчезването на момчето и че е вероятно той да е извършил тежко престъпление. Впрочем, такива предположения бяха изказани не само от случайни хора в мрежата, но и от професионалисти в бранша – и то в сутрешните блокове на националните телевизии.
Можете да си представите, че в толкова труден момент за едни родители, каквито и да са взаимоотношенията между тях, няма как да им е от помощ цялата тази вълна от негативизъм, която ги заля в социалните мрежи и по жълтите сайтове. Фалшиви новини, обвинения, спекулации – това бяха само част от допълнителните усложнения по време на една акция за спасяването на дете. За щастие, десетки доброволци и стотици други хора проявиха искрена загриженост за Сашко и опитваха да помогнат с каквото могат. А именно работата на доброволците даде и резултат за успешен край на издирването.
Дано подобни инциденти не се случват повече. Но ако се случат, добре е да помним какво причиняват думите ни – независимо дали сме потребители в социалните мрежи, криминалисти и психолози, гостуващи в телевизионни предавания или сме редактори в медии, които злоупотребяват с лошите новини и печелят от фалшивата информация.
Нека наистина да сме се научили на търпение не само тогава, когато гадаем за това какво се случва с едно дете и неговото семейство. Нека имаме търпение и в случаите, когато ситуацията изглежда безнадеждна и всеки изминал ден сякаш ни отдалечава от светлината в тунела. Защото чудеса явно са възможни.
Автор: Катя Димитрова
