Връщането на задължителната военна служба е сред любимите дъвки на „уонаби“ политиците, особено преди избори. Дотолкова, че темата е станала напълно безвкусна и безсмислена.
Новата идея от последните дни например е въвеждането на т. нар. часове за „защита на отечеството“ в гимназиите у нас. От следващата учебна година служебното правителство предвижда това обучение за учениците от 10-и и 11-и клас. Проект на наредбата е публикуван за едномесечно обществено обсъждане.
Предвижда се обучението за защита на отечеството да се осъществява в часа на класа. То ще бъде в присъствието на на класния ръководител, военнослужещи или цивилни служители от Министерството на отбраната (МО). Ще участват и представители от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия.
Но това е само част от картинката. С новата предизборна кампания, която ще започне след броени часове, вероятно ще чуете словосъчетанието „задължителна казарма“ още много пъти. Тя е любима на псевдопатриотите и възрожденците под наем по простата причина, че докосва най-нежните струни в душата на българина... увеличавайки страха му, че няма да останат мъже на тази планета.
Въвеждат часове за “защита на отечеството” в гимназиите
Нещата обаче не се случват само с военна служба.
Нерядко в историята ходенето в казарма е имало точно обратния ефект. Всички ние сме чували редица истории за травмирани през този период от живота си момчета. Както и за „алфа мъжкари“, които са развили токсичната си мъжественост именно на такова място.
Да, военната служба може да научава на много. Известни са ни примери от наши роднини и близки, които така действително са придобили полезни качества. Самостоятелност, отговорност, дисцплина, грижа за останалите – все хубави неща, които много мъже са научили уж от времето, прекарано зад вратите на военните поделения.
Но знаете ли, че това са качества, които могат да бъдат подхранвани и утвърдени и у дома? Нищо не учи човека така както семейната среда в първите години от живота му. В този ред на мисли, ако искаме самостоятелни, отговорни и дисциплинирани мъже, можем просто да си ги отгледаме. И за целта са ни нужни интелигентни майки, а не казарма.
Трябват ни интелигентни майки, а не казарма
Разбира се, заглавието е провокативно, защото е повече от ясно, че бащите участват поравно в целия този процес.
И двете страни дават и добри, и лоши примери.
Трябва да признаем обаче, че тук, на Балканите, младите момчета се отделят от семействата си много по-трудно и на по-късна от обичайната за развитите страни възраст. Голям принос за това има онзи тип майка, която просто не иска да пусне отрочето си да се оправя само с живота, само защото я е страх, че ще спре да му бъде нужна. И тогава идва съзнателният избор да не стимулира сина си да е самостоятелен и деен. Психолозите са изписали тонове хартия за това явление.
Ролята на бащите също е фундаментална. Ако искаме момчетата отрано да са борбени и дисциплинирани, защото им позволяваме да получават примери от родители, които прекарват живота си на дивана? И ако тези бащи са били в казарма и толкова много са се научили на самостоятелност, защо изведнъж, след като си намерят жена, магически се разделят със способността да си изперат чорапите сами?
Отговорите оставяме на вас.
Но най-очевидният извод е, че всички тези напъни за връщането на казармата са прехвърляне на отговорност.
Както очакваме само и единствено учителите да отговарят за образованието и възпитанието на децата ни, така и очакваме от военната служба да направи от момчетата ни мъже. Много по-лесно е някой друг да свърши всичко. Нали?
Може да няма спор, че престоят във военното поделение има ползи за възпитанието на младежите. Но той да не дава нищо толкова невиждано и нечувано, което да не може да бъде постигнато вкъщи.
Може да няма спор, че е полезно една страна да има армия и специализирани кадри, които да ни защитават. Но изборът трябва да бъде доброволен. Защото времената се менят, а свободата продължава да е по-важна от всичко. И защото, въпреки наличието на луди диктатори по света и към днешна дата, би трябвало да вървим към бъдеще без войни и без толкова очевидна нужда от въоръжени сили, както е било досега.
И каквато и да е истината, дори казармата да е най-есенциалният фактор за това дали момчето ще стане мъж и качествена личност, моля да не позволявате на партийните лидери да ви пробутват едно и също преди избори, само за да получат вашия глас. Те това чакат. Да ви изплашат, за да гласувате за тях с надеждата, че те са вашата сигурност и спокойствие. Не, не са.
Автор: Катя Димитрова
