Съседската несъобразителност Е насилие.
За щастие, през последните години светът говори все по-активно за различните видове насилие – сексуално, домашно, на работното място и други. И търси начини как да му се противопостави, за да остане то в историята. За жалост обаче, много рядко говорим за несъобразителността между съседи като насилие. А тя е такова.
Тъжно и жалко е, че в България заговорихме за този огромен проблем чак след две големи трагедии. Първа беше смъртта на Иво Андреев, застрелян пред дома си от своя съсед край Женския пазар в София. Месеци след това по сходен начин издъхна и популярният психолог Иван Владимиров – Нав. Вторият многократно е подавал сигнали до полицията и дори предупреди в национален ефир, че животът му е в опасност.
Убитият Иван Владимиров предупреждава за опасния си съсед два месеца преди фаталния изстрел (видео)
Тези двама млади мъже, избрали да останат в България и да помагат за нейното развитие, можеха да бъдат спасени. Но не стана така заради системното подценяване на емоционалната, а често и физическа тежест от това, което се случва зад стените на типичния блок.
Време е да започнем да назоваваме нещата такива, каквито са.
Във век, в който повечето хора живеят в градовете и респективно в жилищни блокове, зависимостта ни едни от други е нараснала до неочаквана степен. Често пъти от съседите ти зависи ще спиш ли тази вечер и дали липсата на сън ще покоси личния ти и професионален живот. А това, повярвайте, често се случва. В България често от съседите зависи как ще мирише собственият ти дом, дори да си почитател на върховната хигиена. И още, и още.
Едва ли има някой, който поне веднъж в живота си да не е събуждан от пронизващия звук на бормашина рано през уикенда. По-малък процент обаче са онези, посмели да позвънят на полицията при поредния среднощен купон под ритмите на турбо чалга, носеща се от близкия апартамент.
Рецидивист запали колата на съседите в опит да завземе имота им (РЕПОРТАЖ)
Всички ние носим отговорност за това.
От една страна отговорността е основно на органите на реда и на законодателите, които все още не вземат насериозно тежестта на живота под непрестанен шум, мръсотия и несъобразителност. В същото време от нас, гражданите, зависи поставянето на темата на дневен ред, особено след наскоро случилите се в София трагедии.
Да, безспорно всеки има право да прави в дома си каквото прецени. Но не и когато пречи на хората около себе си.
Често пъти, особено в конкретни квартали на столицата, които дори нямат нужда от споменаване, домът не е крепост. А джунгла, в която просто се надяваш да оцелееш.
Невъзпитани деца, още по-невъзпитани кучета, с още, още по-невъзпитани възрастни около себе си. Пенсионери, които превръщат домовете си в сметища или приюти за животни, водейки непоносима миризма във входа. Купони от сутрин до вечер, без значение какъв е жанрът на музиката. Заплахи, караници. Агресивни бивши полицаи и военни. Ремонти без предупреждение и извън нормираните за целта часове. През годините сме ви показвали много потресаващи случаи, които така и не са намерили решение.
Защо толкова много хора не се интересуват как техните действия се отразяват на други хора? Защо толкова много не осъзнават, че когато не сме в отдалечени къщи в провинцията, а залепени стена до стена в градския блок, сме изключително зависещи едни от други?
Несъобразителността Е психическо насилие. Всички ние трябва да правим забележки, когато е нужно. Да опитваме с добро, разбира се. Да познаваме законите и да знаем правата си. Всички ние трябва да помогнем този разговор да стане по-актуален, преди да се стигне до поредна трагедия, в която самозабравил се човек е решил да убие свой съсед след забележка.
А дотогава, скъпи приятели, нека всеки от нас се опита да живее така, че да не превръща нечий друг живот в ад. И да си представи поне за миг, ако можеше, щеше ли да иска да е свой собствен съсед.
Автор: Катя Димитрова
