Психиатричната помощ в България - нека изобщо не броим, че я има (Коментарът на “Господарите”)

Убийството на две деца във Вакарел е извършено по особено жесток начин (видео)

Млада жена намушка с нож трима мъже в центъра на София (видео)

Мъжът, който скачаше пред коли в София, се самоуби

Три случая за седмица. Макар да изглежда все едно нямат общо помежду си, всъщност не просто имат - те са следствие на един проблем у нас: Липсата на адекватна психиатрична помощ. Не недостиг на лечебни заведения или специалисти; чиста липса на такава грижа се усеща на всеки ъгъл. Вървя по улиците и ги виждам навсякъде - агресивни или тихи, с поглед, предвещаващ проблеми; хора, на които видимо им е нужна помощ, но остават невидими за институциите, които би трябвало да им я осигурят. И така, докато не се стигне до инцидент - за съжаление често с фатален край.

Подобни случаи са ежедневие за много хора у нас. За съжаление въпреки всички обещания през годините, адекватни мерки за справяне с проблема липсват.

В момента у нас работят 12 психични диспансера с общ капацитет 4100 легла. Общо 34 пък са центровете за психична грижа. Хората с различни ментални нарушения и проблеми у нас са около 13% от населението по данни на Евростат - или около 850 000. Сами можем да пресметнем колко точно “достигат” местата в диспансерите и тези за дневна грижа изобщо. На практика средно един център или болница би трябвало да се грижи за близо 18 500 души.

За сравнение в малко по-голямата като население съседна Гърция броят на центровете за психиатрична грижа е 34, болниците с отделения с такава насоченост са 54, самостоятелните психиатрични клиники - 12. В същото време Евростат сочи, че в южната ни съседка хората с психични проблеми са 14% или около 1 400 000 души. Въпреки това в Гърция активно се говори за подобряване на психиатричната помощ, защото дори с двойно повече от нас места за лечение на хората с ментални отклонения проблеми, причинени от такива, не липсват. Така един подобен център или болница е на разположение за средно 14 000 души. Да не говорим за качеството на материалната база, че ние сме някой друг век назад.

Поглеждаме и на север към Румъния, която и по този показател ни изпреварва многократно. Там живеят 19 милиона души, 13% от които имат някакви ментални проблеми по данни на Евростат - или близо 2 милиона и половина. НО страната разполага с 35 психодиспансера, 75 психиатрични отделения в други болници, 52 центъра за психична помощ и още 20 дневни центъра за грижа и помощ за по-тежките случаи. Или по 13 500 души средно за подобно лечебно заведение.

Обръщаме поглед и към Италия, която се смята за държавата с най-добра система за психиатрична помощ в целия Европейски съюз. Там хората с подобни проблеми са 850 000 хиляди по данни на Евростат. На тяхно разположение са 126 психиатрични диспансера, 315 отделения в други болници и 1300 дневни центъра за ментална грижа. Така за един център, болница или отделение се пада грижата за едва 455 души. Причината за фрапиращата разлика - превенцията, която е национална политика от ранна детска възраст. 

Връщаме се у нас, за да проследим какво реално е направено за психиатричната помощ - освен раздаване на празни обещания, в каквото всички наши политици много си ги бива. Открихме данни, че през 2012 година у нас е имало 12 психиатрични болници, 22 отделения и 12 центъра. Или общо 46 места за лечение на ментални проблеми. Познайте - днес те отново са точно толкова и си изглеждат по същия начин

Преди няколко години, през 2021 година беше приета Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030 г.
Според нея би трябвало превенцията да се подобри, а центровете за психиатрична помощ и грижа да се увеличат до 1 на всеки 150 000 души население или по друг начин казано за 10 години да се разкрият още 40 такива центъра. Очевидно обаче стратегията вече работи по документи, а няма изграден нито един нов. Нещо повече - настоящите са в кошмарно състояние, както неведнъж сме ви показвали:

Половината психиатрични болници у нас тънат в мизерия

в България разполагаме с 675 работещи психиатри към днешна дата на фона на 987 през 1996 и 759 през 2016 година. Губим по 200 специалисти на всеки 10 години въпреки вдигането на пенсионната възраст. Падат се по 8 психиатри на 100 000 души население. В Румъния те са по 11 на 100 000 души. Гърция - 25 на 100 000 души. В Италия - 20 на 100 000. Още един показател, по който е наложително да се предприемат спешни мерки - и без това отдавна вече е твърде късно.

Ако трябва да обобщим - разполагаме с най-малката като обем психиатрична помощ в Европа, болниците и центровете в тази сфера тънат в мизерия, специалистите обяснимо бягат в чужбина или напускат системата, а политиците си чешат езиците и приемат стратегически документи, които никога не прилагат на практика. Мила родна картинка. Щеше да е нелепо, ако на този фон не се стигаше до убийства и самоубийства; до тежки травми и непрекъснат тормоз, причинен от хора, които всъщност се нуждаят от помощ. Така, човекът който се хвърляше по коли, беше прибран, прегледан и въпреки видимо не доброто му психическо състояние изпратен вкъщи, за да се самоубие ден по-късно.

Вместо да си измисляме проблеми, за които да се делим като общество, е крайно време да настояваме за решаване на истинските. Защото #ТиЗаслужавашЗдраве, както и грижа. Както и близките на хора със сериозни ментални проблеми заслужават собствен живот и спокойствие, и трябва да има на кого да поверят грижите за близките си.  Сигнализирайте ни за бездействието на институциите за хора с ментални проблеми. Нека заедно ги накараме най-после да спазят поне няколко от даваните през годините обещания за психиатричната грижа у нас!