Реал Мадрид или Ливърпул - кой ще спечели Шампионската лига? Отговор дава спортният коментар на Краси Москов.
5 причини предстоящият Мондиал да е най-интересният досега (видео)
Дългата поредица от празници
приключи, но по-лошото е, че приключват и футболните първенства и сега няколко
месеца ще се чудим какво да правим, докато пием бира.
Остава украшението на сезона. Мачът
на мачовете. Двубоят, който ще бъде гледан дори от хора, които с удивление
установяват, че различните цветове на фланелките на различните футболисти
показват, че те са от различни отбори.
На 28-и, което е събота, в десет
вечерта е финалът на Шампионската лига.
Пиковият момент за всички фенове на
футбола, за всички букмейкъри и за практикуващите благородната професия жиголо.
Но да се съсредоточим върху първото.
След
поредица от екзотични финали, през тази година, донякъде изненадващо, ни
предстои абсолютна класика в последния мач за сезона.
Тоталният
хегемон в този турнир – Реал Мадрид, стигал до финала цели 16 пъти и спечелил
цели 13 от тях, се изправя срещу четвъртия най-успешен отбор в надпреварата –
Ливърпул, който е играл 9 пъти в последния мач, триумфирайки в 6 от случаите. И
двата отбора спечелиха последните си финали в този турнир, като Кралският клуб
го направи именно срещу Ливърпул в онзи мач със скандалната контузия на Мохамед
Салах.
Погледнато
по този начин, Реал изглежда като фаворит. Но ето я и другата гледна точка – по
всеобщо мнение Ливърпул играе най-добрия футбол в Млечния път в момента. Отвъд
млечния път телескопите и коментаторите на Скай Спортс не са категорични.
И тук е
уловката – по пътя си към финала, в ролята на умерен аутсайдер, Реал отстрани
три отбора с претенции, големи поне колкото на Ливърпул.
Нека си припомним как двата отбора стигнаха до най-важния мач:
В така
наречената Шампионска група В, Ливърпул се саморазправи с уж много сериозните
си съперници, като записа 6 победи в 6 мача срещу Атлетико Мадрид, Милан и
Порто.
На
осминафиналите мърсисайдци имаха известни проблеми срещу Интер, но продължиха
след победа с 2:0 и загуба с 0:1.
В четвъртфинала
съперник на червените беше Бенфика. След два зрелищни двубоя вицешампионите на
Англия продължиха напред с победа и равенство и общ резултат 6:4.
Най-инфарктно
беше в полуфиналния сблъсък срещу приятната изненада в турнира – Вияреал на
Унай Емери. След безоблачен първи мач, спечелен убедително с 2:0 на Анфийлд,
дойде онова първо полувреме на Estadio
de la Cerámica, след което всички безпристрастни фенове на играта извадиха кой
каквото има, за да гръмнат във въздуха от кеф, а всички фенове на Ливърпул си
бяха изгризали асиметрично ноктите на ръцете, тъй като Жълтата подводница
поведе набързо с два чисти гола и започна да точи ножа на поредния си именит
съперник..
Все пак през второто полувреме изключителната резервна скамейка на Клоп
си каза думата и появилият се на почивката Луис Диас поведе гостите към
знаменит обрат.
С други думи, въпреки, че имаше два-три момента на колебание, Ливърпул
стигна до последния мач сравнително безпроблемно и беж да убива от инфаркт
прекалено много свои почитатели.
Разбира
се, за това помогна и благосклонният жребий.
И ако пътят на червените до финала може да бъде сравнен с магистрала, то Белия балет трябваше да мине през отсечките Русе-Бяла, Белово-Юндола и Троян-Карнаре, за да стигне до последния мач.
Рекордьорът по титли в турнира нямаше проблеми в група D, в която реално имаше един сериозен съперник –
италианския Интер, и завърши пръв с пет победи и една загуба.
Загубата беше малко притеснителна, защото дойде в домакинския мач срещу екзотичния тим на Шериф Тираспол, но явно за разлика от Клоп, Анчелоти е на мнение, че с капо не се излиза.
Драмите започнаха още в първия елиминаторен кръг.
Съдбата явно е била хапнала лимони, защото прати на Белия балет
милионерите от Пари Сен Жермен още на осминафинал.
Много малко отбори са надигравали Реал по начина, по който го направиха
Мбапе, Меси, Неймар и компания в Париж. Имаше едни болезнено дълги периоди от
време, в които белите буквално не можеха да изнесат топката с подавания отвъд
центъра. По някаква никому неясна причина, все пак този мач завърши само 1:0 в
полза на парижани. На реванша всичко започна чудесно за тях – по-добра игра,
гол на Мбапе и сякаш звездите на Почетино вече започнаха да си избират съперник
за следващия кръг. И тогава дойде ОНОВА отиграване на Донарума, за което Сър
Алекс, ако му беше треньор, щеше да му направи дупки от бутонки в главата за
цял живот. След това Карим Бензема ни припомни, че е най-добрият футболист в
света в момента и магията в Реал се завърна.
На четвъртфинала съдбата отново показа най-дългия си пръст на Реал и му
изпрати актуалния носител на трофея – Челси.
След неочаквано категорична, но заслужена победа за Кралския клуб с 3:1 в
Лондон, реваншът в Мадрид изглеждаше протоколен. Но това, което се случи на този
реванш, бяха едни вълшебни 120 минути, в които сякаш видяхме всичко хубаво във
футбола. Челси поведе с 3:0 и беше на косъм от четвърти гол в ситуация, в която
Тибо Куртоа направи едно от спасяванията на сезона. След това сякаш от нищото
последва една от асистенциите на сезона – Модрич към Родриго, 1:3, продължения
и отново вездесъщият Карим Бензема.
Ако тогава сме си мислили, че по-голяма драма в турнира през тази година
няма да има, то бяхме опровергани на полуфиналите, където чакаше отновният
претендент за ушатата купа – Сити на Пеп Гуардиола.
Няма никакво съмнение, че мачът на Итихад беше най-красивия двубой в
турнира до този момент, а реваншът на Бернабеу беше най-драматичният.
Първият мач беше една истинска престрелка, която обективно трябваше да зарши около 10:3 в полза на Сити, но в края на краищата завърши само 4:3.
В реванша все пак гражданите някак успяха да укротят Лос бланкос, да ги
поуспят и все пак да поведат в края на редовното. И тогава сякаш изведнъж
спряха да тичат, спряха да пресират и бяха наказани с два гола на Родриго
буквално в добавеното време.
Любим
момент от турнира – при 0:1 голяма част от феновете на Реал напуснаха стадиона
и после не бяха допуснати обратно. Това е по-смешно дори от нелепото отпадане
на Сити. Отпадане, което, няма смисъл да обяснявам, дойде след гол на Бензема в
продълженията.
В какви позиции влизат във финала двата отбора?
Реал го прави от позицията на отбор, който е тотално непредвидим. Отбор,
който може да бъде разбит на пух и прах, както го направи Барселона, например.
Но и отбор, който може да излезе и от най-тежката ситуация. А що се отнася до
този турнир, на който Реал е тотален господар – със сигурност.
Кои са плюсовете на Реал?
В Ла Лига отборът вече е шампион и може да доиграе оставащите мачове за
здраве. Ливърпул от своя страна трябва да играе на кръв и урина в остатъка от
Висшата лига.
И разбира се – Карим Бензема. На практика няма нещо, което да не му се получава на французина през този сезон. Няма да се изненадам, ако като крайна мярка почне да шутира към вратата от центъра. И няма да се изненадам ако вкара от там.
Ливърпул влиза в позицията на най-силния отбор в света през 2022г.
Въпросът е дали това е достатъчно във финал на Шампионската лига срещу
Реал Мадрид. Аз не мога да отговоря, но съм на мнение, че със сигурност помага.
Усложняващото
обстоятелство, както вече беше казано, са тежките мачове, които червените
трябва да изиграят преди този финал.
Хайде да видим и какво мисли по въпроса Рафа Бенитез, който много добре познава и двата отбора:
„Да, да, познавам ги тия отбори. Много добре
ги познавам. С единия станах европески шампион, с другия май само аз не успях
да стана европейски шампион. Ама това е защото ме уволниха. Много ме уволняват
напоследък.
Да, харесват ми и двата. Не са лоши
отбори. Само дето вкарват много голове. Както знаете, аз обичам мачовете да се
печелят с по 1:0. Тия много вкарват, ама са рехави в защита. Няма ме мен да ги
постегна малко отзад.
Ливърпул трябва да се справят с
Бензема. Много играе това момче. По мое време беше скатавка, а и аз го държах
резерва, за да не се отпуска.
Ако някъде в 18-ата минута Върджил
Ван Дайк го настъпи и без да иска го контузи, Ливърпул ще спечелят финала без
проблеми.
Другият вариант е да им пуснат три
бързи гола до почивката, Реал да се отпуснат и през второто полувреме червените
да изравнят. И после да ги бият с дузпи. Аз това вече съм го правил, нали
знаете?
Иначе аз ще стискам палци за Реал.
Нали съм техен юноша? Не че ме оцениха навремето...
Но причината е друга. Преди няколко
месеца, докато водех Евертън, Ливърпул ни биха с 4:1 и малко след това ме
уволниха. Пак.
Е затва ше викам за Реал!“
От нас приятно гледане!
Реал Мадрид или Ливърпул - кой ще спечели Шампионската лига?