Ето каква премия ще получи Карлос Насар за третата си световна титла

Българският щангист Карлос Насар спечели трета световна титла в новата си категория до 94 кг на Световното първенство в Норвегия, след като доминира в изтласкването и постави световен рекорд — 222 кг, с общ резултат 395 кг. В изхвърлянето той остана четвърти (успешен само първи опит на 173 кг; неуспешни опити на 178 и 182 кг).

Насар се състезава като независим спортист — не е под шапката на Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) и не получава държавна заплата. Подготовката и лагерите му се финансират от индивидуални спонсори и самия атлет: той покрива възстановяване, добавки и пътувания от собствени средства и от подкрепящите го лица. Преди месеци той отказа да подпише договор с федерацията и така загуби и минималното месечно възнаграждение.

По запитване на bTV Министерството на младежта и спорта обяви, че Насар ще получи парична премия в размер на 115 000 лева, разпределена така: 50 000 лв. за титлата в двубоя, 50 000 лв. за титлата в изтласкването и 15 000 лв. за четвъртото място в изхвърлянето. Плащането става по Наредба №5 (29.10.2019) за награждаване на спортисти и треньори — система, която позволява и „тройни премии“ за щангисти при успех в отделните движения и в двубоя.

Карлос Насар направи нещо повече от спортен триумф — той направи силно и ясно заявление за характера на съвременното българско спортно чудо: талант, дисциплина и лична жертва. Третата световна титла и световният рекорд в изтласкването са доказателство, че в щангите имаме млад шампион с потенциал за исторически постижения.

 Но зад медалите се вижда и неудобната истина: Насар е независим спортист, който почти изцяло се издържа от спонсори и собствени средства. Докато държавната награда от 115 000 лв. е заслужено признание, фактът, че той покрива лагери, възстановяване и хранителни режими от джоба си, поставя въпроса доколко системата ни подкрепя елита навреме — особено когато става дума за обещаващи млади таланти.

 Надеждата е тази победа да бъде катализатор: повече устойчиво финансиране, ясно регулирани взаимоотношения между федерации и състезатели и инвестиции в подготовка — за да не се налага българските ни шампиони да плащат цената на собствената си слава. Заслужен празник за Насар — но и повод за сериозен разговор как превръщаме успехите в дългосрочна национална стратегия.