Войната в Близкия изток може да предизвика глобална хранителна криза

През първите седмици от войната в Близкия изток вниманието на света беше насочено основно към риска от спиране на доставките на петрол и втечнен природен газ заради блокирането на Ормузкия проток от Иран. Според анализ на Financial Times обаче енергийният проблем може да се окаже само част от много по-голяма криза. Регионът е и ключов доставчик на суровини за производството на торове, а прекъсването на тези доставки може да предизвика сериозен глобален продоволствен шок. Икономисти предупреждават, че ако блокадата и прекъсванията на търговията продължат, последиците може да се окажат по-тежки дори от кризата през 2022 г., когато войната в Украйна предизвика сериозни сътресения на световните пазари на храни. Според Вероника Най от The Fertilizer Institute сегашната ситуация може да се развие в още по-опасна посока.

Държавите от Персийския залив играят огромна роля на глобалния пазар на торове. От региона идват около половината от световния износ на карбамид – най-широко използвания азотен тор. Освен това той доставя приблизително 30% от световния амоняк и над 40% от сярата, която е необходима за производството на фосфорни торове. Тези суровини са основни за селското стопанство и всяко прекъсване в доставките им може да се отрази директно върху цените на храните.

Според анализатори селското стопанство по същество представлява процес на превръщане на газ и фосфати в храна. В момента обаче голяма част от тези ключови суровини не могат да напускат региона заради войната. Това означава, че не само цените на торовете ще растат, но и производството на храни може да бъде сериозно засегнато.

Най-големите износители на торове в региона са Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. След иранските удари значителна част от производството на карбамид вече е спряна. Освен това някои торове се произвеждат от природен газ, който също не може да бъде транспортиран заради блокадата, пише Mediapool.

Проблемите се разпространяват и извън региона. Над 20% от световните доставки на втечнен природен газ преминават през Ормузкия проток. Ограниченията вече принудиха производители на торове в Южна Азия да намалят производството си.

Индия например задължи заводите да намалят потреблението на газ до около 70% от обичайното ниво. Производствени мощности в Бангладеш и Пакистан също започват да спират работа. Един от големите производители – Agritech Limited – вече е прекратил производството на карбамид.

Китай също предприема мерки за защита на вътрешния си пазар. Пекин е наредил на износителите да спрат доставките на азотно-калиеви торове и потвърди ограниченията върху износа на карбамид, което допълнително затяга международния пазар.

Междувременно катарската компания QAFCO е затворила голям завод за карбамид с годишен капацитет от 5,6 милиона тона, след като QatarEnergy е спряла част от дейността си заради войната.

Пазарните ефекти вече се усещат. От началото на конфликта цената на карбамида е скочила с над 40%. Това се случва в особено чувствителен момент – по време на сеитбения сезон в Северното полукълбо, когато фермерите се нуждаят най-много от торове.

Анализатори предупреждават, че сегашната криза засяга няколко ключови звена в системата за производство на храни едновременно. Според експерти от CRU ситуацията може да се окаже значително по-сериозна от тази през 2022 г.

Допълнителен риск е фактът, че производителите в Близкия изток вече изчерпват складовия си капацитет за непродадена продукция. Ако прекъсванията продължат, заводи в други региони също може да бъдат принудени да спрат работа, а възстановяването на производството на амоняк и карбамид може да отнеме седмици.

Експерти от ООН предупреждават, че дори краткотрайно поскъпване на торовете може да има дългосрочни последици за глобалното производство на храни.

Освен торовете, страните от Персийския залив са ключови доставчици на редица други индустриални суровини – етиленгликол, хелий, метанол и втечнени въглеводородни газове. Особено критична е зависимостта от LPG, който се използва масово за готвене в Индия и голяма част от Южна Азия.

В Индия цените на газовите бутилки вече са повишени – със 7% за домакинствата от средната класа и с 11% за най-бедните. За ресторанти и хотели цените също са увеличени, а доставките временно са били ограничени.

Според анализатори светът е относително подготвен за петролна криза, защото след сътресенията през 70-те години доставките са диверсифицирани. Истинският риск обаче се крие при по-специфичните индустриални суровини, където запасите са достатъчни само за няколко седмици.

Ако блокирането на Ормузкия проток продължи до май, анализатори предупреждават, че светът може да се изправи пред сериозна индустриална и икономическа парализа, а проблемът с цените на горивата може да се окаже най-малкият от всички.

Докато светът следи цената на петрола, се оказва, че истинската бомба е скрита в… торбите с тор. Ако кризата продължи, скоро може да разберем, че най-скъпото нещо на пазара няма да е бензинът, а храната в чинията.