117 години независима България, но независима ли е всъщност? (Коментарът на редактора)

Днес отбелязваме 117 години от онзи исторически ден – 22 септември 1908 г., когато във Велико Търново княз Фердинанд провъзгласява независимостта на България. Народът ликува, химни огласят старопрестолната столица, а България заема своето място сред суверенните държави на Европа.

Само че днес, повече от век по-късно, трябва да си зададем един не особено приятен, но важен въпрос: „Независима ли е България всъщност?“

В онази паметна есен на 1908-а българите са вярвали, че съдбата им е в техни ръце. Днес, през 2025 г., трудно можем да кажем същото. Да, имаме трибагреник, химн и държавни институции, но колко решения се взимат реално тук, а колко – по външни указания или под външен натиск?

Вместо независимост, често наблюдаваме политическа васална зависимост – от чужди посолства, международни финансови институции, енергийни монополи или „съветници“, които уж идват да помагат, но всъщност диктуват дневния ред. Уж сме свободни, а се оказваме пионки в голямата геополитическа игра.

Народът – този, който трябва да бъде суверен – е оставен да се оправя сам. Цели региони са на воден режим, здравеопазването е на ръба, млади хора заминават в чужбина, защото тук държавата не им дава шанс. А политиците? Те празнуват с речи за „независимост“, докато подписват договори, които ни правят все по-зависими – било от газ, кредити или чужди армии.

В същото време битката за истинска свобода вече не е по бойните полета, а по площадите и в социалните мрежи. Гражданите протестират за чиста вода, честни избори и справедливост, докато корупцията и беззаконието се разхождат по „жълтите павета“ като у дома си. И си редят колчета, за да не им пречи някой на правото да преминават колкото се може по-далеч от гражданите.

Истинската независимост не се измерва с паради и тържествени речи, а с това дали държавата може сама да се изправи, когато бурите на времето я разтърсят. Днес България е член на Европейския съюз и НАТО – постижение, което ни гарантира определена сигурност. Но сигурността не е равна на независимост, ако решенията за бъдещето на народа се взимат някъде далеч, а тук се спускат за изпълнение.

117 години след провъзгласяването на независимостта, време е да си признаем, че независимостта не е даденост, а ежедневна борба. Борба срещу корупцията, безхаберието и чуждите интереси, които намират удобна почва в слабите институции. Борба за правото да бъдем господари на собствената си държава.

Днес можем да празнуваме, но и да си зададем неудобния въпрос: когато утре дойде време за важни решения, кой ще държи писалката – ние или някой друг?
Истинската независимост започва не с декларации, а с действия. И не от великите сили, а от всеки един от нас.

Защото иначе рискуваме да се окаже, че имаме държава… но не и независима България.