Жегата също струва пари: България няма политика за лятната енергийна бедност

България трябва да започне да разглежда енергийната бедност не само като зимен проблем, свързан с отоплението, но и като все по-сериозен риск през летните месеци. Причината е, че продължителните горещини и високите температури правят охлаждането на жилищата необходимост, която част от домакинствата не могат да си позволят.

Това се посочва в доклада „Лятна енергийна бедност в България“ на екологичната организация „За Земята“. Според авторите държавата в момента няма реални политики за подпомагане на уязвимите домакинства през горещите месеци, а подобни мерки не са заложени достатъчно ясно и в интегрирания план „Енергетика и климат“. Това вече е предизвикало забележки и от страна на Европейската комисия, пише Mediapool.

Една от основните препоръки в доклада е наред с помощите за отопление през зимата да бъдат въведени и помощи за охлаждане през лятото.

Според организацията програмите за сградно обновяване също трябва да бъдат променени така, че да отчитат риска от прегряване на жилищата. Постигането на комфортна температура през горещите месеци трябва да бъде отделна цел, а не да се приема автоматично, че мерките за зимна енергийна ефективност решават и летния проблем.

Сред възможните решения се посочват подходяща топлоизолация, естествена и нощна вентилация, по-нискоенергийни системи за активно охлаждане като таванни вентилатори, както и природосъобразни решения – зелени покриви, озеленени фасади и повече водни площи в градовете.

Енергийно бедните да са с предимство при саниране

Докладът предлага домакинствата в положение на енергийна бедност да бъдат приоритетно включвани в програмите за обновяване на сградите и за енергийна подкрепа.

За най-уязвимите семейства трябва да има възможност разходите по подобни мерки да бъдат покривани изцяло, смятат авторите.

Заключенията от анализа предстои да бъдат представени на социалното, енергийното, регионалното и екоминистерството.

Според един от авторите на доклада – Десислава Стоянова от CEE Bankwatch Network, в редица официални документи охлаждането просто е добавено към отоплението като понятие, но зад него не стоят конкретни политики и реални мерки.

Проблемът не е характерен само за България, но според авторите необходимостта от действия става все по-спешна.

Горещините стават все по-продължителни

Лятото на 2025 г. е било третото най-горещо в България от 1930 г. насам, посочва докладът.

В Европа показателят за необходимостта от енергия за охлаждане на сградите се е увеличил близо четири пъти между 1979 и 2022 г. Според цитираните данни стойността му е нараснала от 37 през 1979 г. до 140 през 2022 г.

Проблемът вече не е ограничен до няколко изключително горещи дни през лятото. Все по-чести са и т.нар. горещи нощи, при които температурите остават високи и след залез, а сградите не успяват да отдадат натрупаната през деня топлина.

Особено сериозна е ситуацията в големите градове. Бетонът и асфалтът поглъщат топлина през деня и я освобождават през нощта, създавайки ефекта на т.нар. градски топлинен остров.

Това е особено важно за България, където към края на 2025 г. 73,9% от населението живее в градовете, а 26,1% – в селата.

Допълнителен проблем е състоянието на сградния фонд. Според данните в доклада около 75% от сградите в Европейския съюз са енергийно неефективни, а голяма част от жилищата не са проектирани така, че да предпазват ефективно обитателите от продължителни летни горещини.

Климатикът не е универсално решение

Авторите предупреждават, че климатикът невинаги решава проблема с лятната енергийна бедност.

За едно домакинство той може да осигури необходимия комфорт, но за друго сметката за електроенергия може да се окаже непосилна. Така дори хора, които притежават климатик, могат съзнателно да ограничават използването му заради високите разходи.

Именно тук се откроява и липсата на достатъчно статистически данни. Националният статистически институт събира информация колко домакинства притежават климатици, но не и дали могат финансово да си позволят да ги използват в най-горещите дни.

Това означава, че част от лятната енергийна бедност може да остава скрита.

Засенчването може да свали температурата с 4–5 градуса

Сред сравнително евтините и ефективни решения са по-добрата вентилация, външното засенчване, капаците, перголите и други начини за ограничаване на прякото слънчево нагряване.

Според доклада подобни мерки могат да понижат температурата в жилището с до 4–5 градуса.

Въпреки това те почти липсват като конкретни препоръки в нормативната рамка и програмите за сградно обновяване, които традиционно са ориентирани основно към зимния комфорт и намаляването на разходите за отопление.

Липсват и специфични показатели, с които да се измерва лятната енергийна бедност и да се установява колко хора реално не могат да поддържат безопасна и комфортна температура в домовете си.

Над една трета от европейците не могат да си позволят прохлада

В доклада се цитира изследване на Европейската агенция по околна среда, според което 38,2% от анкетираните не могат да си позволят да поддържат комфортна температура в жилищата си през лятото.

В Централна и Източна Европа делът достига 46,1%.

За България данните показват и различия според вида на жилището. Най-засегнати са домакинствата в еднофамилни къщи – 32,1%. При живеещите в малки многофамилни сгради делът е 17,8%, а при големите многофамилни сгради – 20,9%.

Докладът разглежда и нови модели за финансиране, сред които услугата „отопление/охлаждане като услуга“. При този модел потребителят не плаща директно за киловатчаси или за закупуване на скъпа техника, а за гарантирано поддържане на определена температура в дома.

Великобритания е сред държавите, които развиват подобни решения. Доставчикът може да поеме закупуването и поддръжката на оборудването, а домакинството плаща предвидима месечна сума.

Като друг пример е посочена нидерландската програма Energiesprong, при която социални жилища се обновяват до много високо ниво на енергийна ефективност без първоначален капиталов разход за наемателите. Инвестицията се изплаща чрез фиксирани месечни плащания, които заместват част от досегашните разходи за енергия.

Според „За Земята“ държавата трябва да признае лятната енергийна бедност като самостоятелен проблем и да започне да разработва конкретни механизми за защита на хората, които не могат да си позволят необходимото охлаждане на домовете си.