15 млрд. лв. планирани инвестиции така и не стигнаха до България

Българската държава има един особен талант - да планира едни пари, да не ги похарчи и накрая да се похвали колко добре е управлявала бюджета.

За десет години правителствата не са изпълнили капиталови разходи за над 15 млрд. лева. Това показва анализ на Фискалния съвет, базиран на данни на Министерството на финансите и Сметната палата.

Само за периода 2015–2024 г. разликата между планираните и реално направените публични инвестиции достига 15,296 млрд. лева.

Рекордът е през 2021 г. - реализирани са едва 31,5% от планираните капиталови разходи. През 2024 г. изпълнението също е под половината - 48,9%.

Причините са добре познати: лошо планиране, неподготвени проекти, административни забавяния, проблеми с обществените поръчки и спрени или отменени процедури.

Но има и една далеч по-интересна причина. Капиталовите разходи могат да бъдат използвани като своеобразен бюджетен буфер. В началото на годината се залагат големи инвестиции, а ако не бъдат реализирани, парите могат да останат непохарчени или да бъдат пренасочени към други разходи.

Тоест имаме инвестиционен план, който изглежда впечатляващо на хартия, но когато дойде време за истинската работа, започва познатото българско „ще го направим догодина“.

Има обаче две години, които правят изключение – 2018 и 2023 г. Тогава държавата дори надхвърля първоначално планираните капиталови разходи.

Само че и тук има уловка.

През 2018 г. голямата звезда е „Хемус“. Допълнително финансиране и трансфери към МРРБ помагат капиталовите разходи да достигнат 110,2% от плана.

През 2019 г. пък сериозен скок идва заради F-16 - 2,33 млрд. лева са дадени за първия транш за осем самолета, както и за авиационна техника и поддръжка.

През 2023 г. причината е друга - държавата бърза да усвои европейски средства, тъй като приключва срокът за изпълнение и разплащане на проектите от програмния период 2014-2020 г.

Коментарът на "Господарите"

И тук идва любимата ни българска бюджетна магия: милиардите ги има. Само че някак не стигат до инвестиции.

Планираме магистрали, инфраструктура, модернизация, общински проекти - всичко изглежда прекрасно в бюджета. После идват процедурите, обществените поръчки, обжалванията, администрацията и изведнъж годината свършила.

Но когато трябва да се харчат наистина големи суми, изведнъж намираме начин.

„Хемус“ - милиарди.
F-16 - милиарди.
Европейски пари - бързаме да ги усвоим в последния момент.

А през останалото време държавата явно има проблем да превърне бюджета от Excel файл в реален път, болница, училище или друга инфраструктура.

И точно тук е големият въпрос: ако системно планираме инвестиции, които после не изпълняваме, това лошо управление ли е, или удобен начин бюджетът да изглежда по-впечатляващо?

Ние сме ви показвали достатъчно пъти как в България проектите могат да се влачат с години, докато цената им расте, сроковете се местят, а виновните някак се разтварят в административната мъгла.

Затова 15 млрд. лева не са просто една огромна цифра в анализ на Фискалния съвет. Това са 15 млрд. лева разлика между това, което държавата обещава в бюджета, и това, което реално успява да направи.

А ако следващата година пак заложим милиарди, които няма да похарчим, поне да си кажем честно какво планираме: инвестиционна програма или списък с добри намерения?