Почти 20 години след трагедията на столичната ул. „Алабин“, при която загинаха две момичета, съдът направи нещо безпрецедентно – призна, че проблемът не е просто в бавното правосъдие, а в начина, по който изобщо е водено разследването.
На 19 септември 2006 г. сграда в центъра на София рухва върху автомобил, в който пътуват 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. И двете загиват на място. Оттам започва съдебна сага, продължила 15 години, завършила с оправдателни присъди на три инстанции и извод, че виновните не са открити, пише Lex.
Подсъдими бяха собственикът на сградата, инженерът по ремонта, управител на архитектурна фирма и строителят. Делото два пъти беше прекратявано, а обвинителният акт се крепеше основно на показанията на свидетел, който впоследствие беше уличен в лъжа и противоречия. Съдът стигна до извода, че обективната истина е станала невъзможна за установяване.
След края на наказателното дело майката на Деница – Александрина Ченишева, заведе иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Причината – нарушено право делото да бъде разгледано и решено в разумен срок.
Първоначално съдът ѝ присъди 15 000 лева. Апелативната инстанция увеличи сумата на 60 000 лева. Но сега Върховен касационен съд присъди рекордно обезщетение от 62 000 евро, като изрично подчерта, че прекомерната продължителност и липсата на ефективно разследване се дължат изцяло на поведението на властите.
В мотивите си съдът припомня тежки констатации: години наред не са извършвани процесуални действия или са били повърхностни; налични видеозаписи не са използвани; мястото на трагедията е било разчистено прибързано и без разрешение на прокуратурата, което според съда е довело до „заличаване на следи от евентуално престъпление“.
ВКС изрично посочва, че е било невъзможно да се достигне до обективната истина, защото разследващите не са действали така, че да я установят. Освен това съдът подчертава, че прокуратурата не е изпълнила указанията на съдебни състави в хода на делото.
Според върховните съдии държавата е нарушила задължението си да разследва ефективно случаи на смърт и да защитава основните права на гражданите. В резултат майката е понесла тежки психологически вреди, включително трайна депресия. Според вещо лице, ако делото беше приключило по-бързо, „ефектът нямаше да е този, защото забавянето удължава агонията“.
Така, близо две десетилетия по-късно, справедливостта не дойде под формата на осъдителни присъди, а под формата на обезщетение – признание, че системата е сгрешила.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!