Над 400 000 лева обезщетения: Поредна съдебна победа на ген. Димитър Шивиков срещу прокуратурата

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди, че Прокуратурата на Република България трябва да изплати 150 000 лева обезщетение на ген. Димитър Шивиков заради близо шестгодишно незаконно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

С определението си върховните магистрати оставят в сила решението на Апелативния съд в Пловдив, с което е уважен искът на бившия командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Обезщетението е свързано с едно от трите наказателни производства, водени срещу ген. Шивиков през последното десетилетие. По това дело той беше обвинен в 13 длъжностни престъпления, с които според прокуратурата е нанесъл щети на Сухопътните войски за близо 44 000 лева.

Сред обвиненията бяха предоставяне на военно имущество за обществени събития в Карлово, Клисура и Калофер без заплащане, използване на военнослужещи за подготовка на тържества, изпращане на войници за ремонт на личния му апартамент и неправомерно задържане на шофьорска книжка на военнослужещ.

Обвинителният акт е внесен през декември 2015 г., а окончателната оправдателна присъда влиза в сила в началото на 2021 г.

Три дела, три различни обвинения

Паралелно с това производство срещу ген. Шивиков са водени още две наказателни дела.

Най-известното от тях стана известно като „делото за одеялата“. Военната прокуратура твърдеше, че генералът е присвоил имущество, върнато от българската мисия в Афганистан, включително одеяла, зимни якета, спортни екипи, походни легла и друго оборудване. Впоследствие съдът го оправда окончателно през 2019 г.

При разглеждането на гражданския иск за обезщетение по това дело прокурор призна в съдебна зала, че производството е било използвано като „бухалка“ – израз, който предизвика широк обществен отзвук.

Третото наказателно производство е било свързано с обвинения, че Шивиков е нарушавал организацията на физическата подготовка на военнослужещи, като им е разрешавал участие във военни футболни първенства. И това производство не е довело до осъдителна присъда.

Какво приема съдът

Върховният касационен съд приема, че продължилите години наказателни производства са оказали сериозно отражение върху професионалната и личната репутация на генерала.

Според магистратите обвиненията са накърнили честта, достойнството и общественото му име, ограничили са социалните му контакти и са се отразили негативно върху професионалната му реализация. Съдът отчита и факта, че по време на разследванията на Шивиков е бил отнет достъпът до класифицирана информация, което е довело до освобождаването му от поста командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

След окончателното решение общият размер на присъдените обезщетения в полза на ген. Шивиков по различните дела вече надхвърля 400 000 лева, без да се включват законните лихви.

Допълнителен контекст

Делото е пореден пример за прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който дава право на гражданите да търсят обезщетение при незаконно обвинение, задържане или други незаконосъобразни действия на държавни органи.

През последните години българските съдилища нееднократно присъждат обезщетения при продължили с години наказателни производства, приключили с оправдателни присъди или прекратяване на делата. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита продължителността на процеса, тежестта на обвиненията, обществените последици за обвиняемия и отражението върху професионалния и личния му живот.

Коментар

Случаят с ген. Шивиков е показателен за високата цена, която държавата плаща, когато наказателни производства приключват без доказана вина. Освен финансовите обезщетения, подобни дела поставят въпроса за ефективността на разследванията и за отговорността при повдигането на тежки обвинения, които впоследствие не издържат в съда. В същото време окончателните съдебни решения не отменят необходимостта прокуратурата да разследва сигнали за евентуални нарушения, но подчертават значението на достатъчно убедителните доказателства преди внасянето на обвинителен акт.