България не само, че не е троянският кон на Русия в НАТО, но е и най-дисциплинираният съюзник на Алианса, каза премиерът Бойко Борисов след среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в София.
"Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци - много преди да се знае, че премиерът Медведев (бел.ред. на Русия Дмитрий Медведев) ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема“, посочи Борисов.
Темата за доверието към България в НАТО отново стана актуална, след като преди ден президентът Румен Радев коментира преди регионален форум на НАТО, че България сама трябва да решава бъдещето на "българските енергийни проекти" и призова правителството да материализира визитата на руския премиер Медведев, а не да ставаме заложник на чужди интереси.
"България иска и търси диалог с Русия, но в същото време трябва да сме максимално силни, за да можем да сме с превес в разговора", добави той. Премиерът припомни, че е бил против участието на военни сили на НАТО в Черно море, защото България е една от страните в ЕС с развит туризъм, който носи над 12% от приходите ни.
"Поради тази причина не е изгодно за България да минават военни кораби и катери около българските пристанища."Затова ние с ген. секретар се обединихме около идеята максимално да използваме силата на дипломацията, взаимните си връзки и възможности, за да не влезнем във военна надпревара във въоръжението", допълни Борисов.
След кризата в Керченския пролив НАТО разширява присъствието на свои кораби в Черно море. България обаче ясно не е привърженик на подобна тенденция.
Столтенберг: Не искаме Студена война, но руските ракети са опасност
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от своя страна открои като едно от найсериозните предизивикателства за сюзниците нарушването на договора за спиране използването на ракети със среден и малък обсег от страна на Русия. "Ние не искаме да има нова студена война и затова призоваваме Русия да спазва този договор", каза генералният секретар на НАТО. Той посочи, че тези ракети, с които разполага Русия, могат да достигнат европейските градове, трудно се откриват и могат да се използват във въоръжен конфликт. "Същевременно обаче трябва бъдем подготвени за един свят без този договор и с наличието на руски ракети", заяви генералният секретар на НАТО.
"Трябва да бъдем подготвени за свят, в който Русия може да разположи своите ракети навсякъде", добави той. Традиционно Столтенберг посочи, че високо се оценява лоялността и ангажимента на България към Алианса и посочи, че страната ни допринася към сигурността с участието в различни мисии и операции на НАТО, има стратегическа роля в региона на Черно море и допринася в борбата с тероризма.
По-късно Столтенберг разговаря и с държавния глава Румен Радев. В началото на срещата президентът каза, че "България е силно ангажирана да продължи да увеличава ролята си на стълб на сигурността и стабилността на Балканите и в Черноморския регион, като води открита, конструктивна и разумна политика, и като полага усилия да развие съвременни отбранителни способности, напълно съответстващи на позицията на НАТО за отбрана и сдържане".
Шашмата с военния бюджет или как "нашата скромност стана вече прословута"
Основна тема на срещата за пореден път е била бюджетът за отбрана. България пое ангажимент да отделя 2% от Брутния си вътрешен продукт за отбрана, но все още не го е изпълнил. Борисов обаче постигна "пробив" в статистиката и съвсем скоро страната ни ще може да обяви, че е изпълнила целта. "Една критика имаше Столтенберг към нас и тя е, че където се отчитат разходите за тези 2%, ние не сме включили пенсиите за военнослужещите. Сиреч, нашият процент е по-голям, а отчитаме по-малко. Тоест, нашата скромност стана вече прословута“, каза Борисов. "Вие заявихте, че сте готови да отчитате всички разходи за отбраната , защото така се получава пълна картина какво се инвестира в тази област", добави генералният секретар на НАТО след срещата.
Въпреки коментара на Борисов е безспорен факт, че България е само консуматор, а не източник на сигурност. Страната ни пое ангажимент да отделя по 2% от БВП за отбрана още на срещата на НАТО в Уелс преди пет години години и оттогава не е направила много, за да го изпълни. Малкият бюджет сам по-себе си обаче не е най-големият проблем, а това, че разходите за отбраната почти изцяло отиват за текуща поддръжка и заплати.
Българският бюджет за отбрана се движи през последните години в рамките на 1.2 - 1.5%, но страната ни разчита на различни шашми, за да заблуди партньорите си в НАТО и собствените си граждани, че сигурността е приоритет. Последният трик е да смята в бюджета за отбрана планирани средства за модернизацията на армията, които е предварително ясно, че няма да бъдат усвоени. Ако България включи в статистиката и средствата за пенсиите на военните, ще изпълни изискването на НАТО, но това няма да означава, че българската армия е станала по-модерна.
Проблемът с нежеланието да се отделят средства за отбрана е актуален и в много други страни членки на НАТО. Влизането на Доналд Тръмп в Белия дом и отказът му САЩ да издържат целия Алианс обаче промениха коренно ситуацията. Това наложи някои страни реално да увеличат разходите, а други да обявят, че ще направят това в бъдеще.
"Влагам цялото си сърце и душа да помагам..."
В петък Столтенберг коментира, че в "един все по-несигурен свят, трябва да инвестираме в нашата сигурност". В тази връзка той приветства факта, че България е започнала да инвестира повече в отбраната.
Борисов от своя страна припомни, че правителството е взело решение да закупи нови изтребители и бронирани машини.
"И това, че парламентът взе решение за модернизиране на армията, за нов многоцелеви самолет, за кораби, за бронирани машини, изважда България на съвсем различно ниво в НАТО. Ние сме надеждна страна и в състояние да води сериозни военни действия държава. Дай Боже да не се наложи – влагам цялото си сърце и душа да помагам в тази сфера“, коментира той.
Проектите се точат от години и все още не са завършени. Най-близо до успешен край е този за покупката на нови изтребители, след като парламентът взе решение да преговаря със САЩ за изтребители F-16.
Румен Радев пък припомни националия план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от БВП до 2024 г..
"Продължаваме да участваме и да сме домакини на все повече учения, за да усъвършенстваме подготовката си и така важната оперативна съвместимост, отбеляза държавният глава, като добави, че се цели ефективно използване на ограничените ресурси. Затова и сме съсредоточени върху развитието на съвременни отбранителни способности и върху подобряване на готовността ни за реакция, устойчивостта, логистиката, мобилността и оперативната ни съвместимост", посочи президентът.
Източник: Медиапул
