"Нови хоризонти в журналистиката" събра световноизвестни журналисти в София. Конференцията беше организирана от World Press Institute, със съдействието на Асоциацията на Европейските журналисти в България и на фондация "Америка за България". В нея участваха представители на Politico, ProPublica, BBC, както и български журналисти. Репортерът ни Виктория Симеонова, която е член на Асоциацията на европейските журналисти в България също присъства на събитието, което се проведе на 24 и 25 септември.
АЕЖ излезе с позиция за тормоза над репортерка на “Господарите” заради разследващ репортаж
Съдържание, което прави читателите по-добри в работата им
Конференцията в петък беше открита с реч на съоснователя и главен редактор на Politico до 2019 г. Джон Харис. Той разказа за създаването на медиата през 2006 от трима-четирима съмишленици. Днес в Politico работят около 1000 журналисти в САЩ. Вестникът има и европейско издание. Харис, който е прекарал първите 20 години от кариерата си във Washington Post, разказа как през 2006 г. вече се забелязвали проблеми с бизнес модела на традиционните печатни медии. Ето защо той и екипът му стигат до идеята за Politico - вестник с тесен политически фокус, насочен към определена публика - политици и бюрократи.
"Ние предлагаме на професионалистите в политиката новини, данни и анализи, които вярваме, че ги правят по-добри в работата им. Новините на платформата ни са безплатни, но за останалите продукти те трябва да плащат премиум", обясни Харис.
Според него така съдържанието на Politico е достатъчно силно, че рекламодателите да искат брандовете им да са до него. На въпрос дали е отказвал определени брандове да се рекламират в изданието, той отговори, че се подбират само коректни марки, които не биха навредили на имиджа му.
Модели на финансиране
Успешният бизнес модел на Politico обаче не е единственият начин за финансиране на медиите. Веднага след речта на Харис последва панел с участници от САЩ, България и Южна Африка. Основателят и бивш главен редактор на платформата за разследваща журналистика ProPublica Пол Стайгър разказа как през 2007 г. основава сайта. По това време печатната журналистика е в криза и големи влиятелни издания като Washington Post съкращават персонал. Стайгър получава доверието нa вече покойните филантропи Хърбърт и Марион Сандлър. Те са готови да дават по 10 млн. долара за разследваща журналистика годишно.
Така той успява да наеме много звездни разследващи журналисти, останали в този момент без работа. ProPublica си сътрудничи с местни медии. Има практиката за някакво време да дава ексклузивни права за публикация на разследванията си на дадена медиа, преди материалът да излезе достъпен за всички и на сайта на платформата. Докато Стайгър е главен редактор, сайтът получава две награди "Пулицър" за свои разследвания и въпреки че е с нестопанска цел, интересът към него се увеличава както от страна на големи дарители, така и от страна на малки дарения от читатели, които позволяват издръжката и финансирането на 21 разследвания на местна основа на година.
ProPublica е въвела система, в която местни медии от САЩ могат да кандидатстват за финансиране и помощ. Всяка година има стотици кандидати. Така сайтът с нестопанска цел успява успешно да практикува и да разраства по принцип най-трудната за финансиране журналистическа дейност - журналистиката в обществен интерес.
В панела участва и изпълнителният директор на "Икономедиа" Галя Прокопиева, която разказа за моделите на финансиране на компанията. В дискусията се включи и южноафриканския журналист, редактор и медиен обучител Камила Бат. Опитът ѝ от Южна Африка, където 60% от населението все още няма интернет, е, че медиите се борят за оцеляване.
Журналисти на прицел
"В Беларус критични журналисти са пращани в затвор. В Гърция, Малта и Словакия журналистите стават жертва и на убийства. Що се отнася до Унгария и Полша, там независимите медии са подложени на много сериозен натиск. Това е болест, която се разпространява из целия регион", разказа Йоанна Кравчик, ръководител на отдел "Партньорства" в полския Gazeta Wyborcza.
Павол Шалай от "Репортери без граници" коментира, че е подобаващо тази дискусия да се случва именно в България, която е на 112 място в индекса за свобода на медиите на организацията му. Според него Европа си остава най-безопасния континент за журналисти, но има големи изключения и вариация от държава до държава.
В дискусията участваше и адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма за достъп до информация". Той посочи огромния проблем, който стратегическите дела срещу публично участие (SLAPP) представляват за свободната журналистика.
Бъдещето на независимата журналистика в България
Въпреки че проблемите на българската журналистика бяха повтаряща се тема в почти всички панели на конференцията, последният беше изцяло посветен на българския контекст. На преден план излязоха проблемите с институционалния и местен натиск над медиите, силно намалените редакционни екипи, лошото заплащане на журналистите, трудното финансиране и липсата на достатъчно експертни кадри, които да могат да пишат качествено в жизненоважни за читателите сфери като енергетиката.
Във видеото виждате дискусията на тази тема.
Според изпълнителния директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов огромна част от проблемите на българската журналистика се крият в това, че обществото в България е бедно, застаряващо и разкъсвано от огромни неравенства. В този контекст независимите медии са една от последните грижи на обществото.
В дискусията участва и бившият директор на "Новини и актуални предавания" в bTV Венелин Петков. Той обясни, че ефирните телевизии остават основен източник на информация за българската аудитория.
Журналистът Спас Спасов, основател на сайта "За истината", продължи дискусията, като я насочи и към състоянието на регионалните медии в България. "Журналистиката и особено регионалната журналистика в България е вече на командно дишане свръхестествено дълго време", смята Спасов.
Изводът от конференцията - бъдещето на журналистиката не само в България, а и по света е неясно. Именно журналистите трябва да се борят за правото да правят журналистика. Адаптивност, мотивация и смелост - това са качествата, необходими на новите журналисти и медии, за да оцелеят в среда, в която всеки има властта да бъде медия.
"Нови хоризонти в журналистиката" събра световноизвестни журналисти в София
Снимки и видео: Асоциацията на Европейските журналисти в България
