Данните на Националния осигурителен институт за средния размер на пенсиите у нас през първото полугодие на 2021 г. показват, че бедните пенсионери в страната са над 40 пъти повече от богатите.
Как турска банда измами хиляди германски пенсионери за стотици милиони евро
Снимка: Булфото
От данните става ясно, че 844 225 души у нас живеят под или около прага на бедност, който е малко над 369 лв. От тях 574 939 получават по-малко от 300 лв. на месец, а още 269 286 души – до 350 лв. В тези цифри обаче не е включена Covid добавката от 50 лв., която се получава също всеки месец. В същото време пенсионерите, които получават тавана на пенсиите от 1440 или над него, са 20 492, сочат още данните на НОИ. Така излиза, че бедните възрастни у нас са 41 пъти повече от богатите.
В същото време средният размер на пенсията на възрастните в цялата страна пък е скочил с близо 150 лв. само за последните 5 години. Докато през 2016 г. възрастните хора у нас са получавали средно по 328,83 лв., то сега сумата е скочила на 460,92 лв. И въпреки пандемията парите продължават да растат заради по-високите доходи, на които са били осигурявани новите пенсионери.
Освен това през последната година размерът е завишен с 50 лв. заради COVID добавката, което означава, че тя скача на 509,86. Тя бе въведена през 2020 г. като част от антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса и гражданите и се целеше по този начин да се покрият разходите в пандемичната обстановка. Така всички над 2 млн. пенсионери у нас получиха допълнителни пари за месечните си харчове за храна, лекарства, битови сметки.
Всъщност един от най-големите разходи на държавния бюджет е именно за пенсии. За тази цел държавата отделя по над 10 млрд. лв. всяка година. Само през миналата пандемична година изхарченото за пенсии е в размер на 11,2 млрд. лв., а предишните години се задържа на нива от над 9 млрд. лв.
В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 950 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември, посочват от МФ. В същото време над един милиард лева излишък към края на септември очаква финансовото министерство, сочат предварителните разчети. Постъпленията в хазната са с 5,4 млрд. лева повече спрямо година по-рано, но и разходите нарастват с приблизително същия размер. Към края на август, за когато има окончателни данни, фискалният резерв е бил 9,45 млрд. лева.
Източник: Експерт
