Както при почти всичко в живота, спасяването на природата се оказва до голяма степен свързано с пари.
Това стана ясно по време на хибридните преговори, които приключиха в петък в Китай по време на 15-ата Конференция на страните (COP15) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.
Можем ли да преместим Слънцето? (видео)
Целта на COP15 е да се разбере как да се спаси природата, като е възможно да се определят 30% от територията на планетата за опазване при втората сесия на делегатите през пролетта на следващата година. Това обаче е свързано с огромни разходи - според една от оценките за адекватна защита и възстановяване на природата ще са необходими 700 млрд. долара ежегодно. Сумата включва отмяна на вредни субсидии в размер на 500 млрд. долара и още 200 млрд. долара допълнителни средства за опазване на околната среда.
Получаването на тези пари се оказва много трудно. Това доведе до дебат за това дали има смисъл да се определи цена на биоразнообразието, за да се отчетат правилно ползите, които природата предоставя.
Френският министър на екологичния преход Барбара Помпили, която съпредседателстваше кръгла маса за финансиране на биоразнообразието тази седмица, заяви, че "е много ясно, че мащабът на недостига на средства за биоразнообразието изисква спешни действия както на национално, така и на международно равнище".
И както в борбата с климатичните изменения, така и тук стремежът да се накара целият свят да приеме нови строги правила за биоразнообразието ще се провали, ако няма сериозно финансиране.
Африканските страни заявиха, че няма да подпишат споразумението, ако то не е придружено от "адекватни ресурси", докато страните от Латинска Америка и Карибския басейн настояха, че осигуряването на финансиране и изграждането на капацитет ще бъде "от решаващо значение" за постигането на споразумение.
Но ЕС се въздържа да се фокусира само върху държавните средства и иска също така компаниите и финансовите институции да се включат. Съединените щати, един от най-големите донори в света, не са страна по Конвенцията за биологичното разнообразие, което допълнително затруднява финансирането.
Парите започнаха да постъпват, но в много по-малки размери, отколкото е необходимо.
Девет филантропски организации се ангажираха с 5 млрд. долара за опазване на 30% от планетата до 2030 г., а Зеленият фонд за климата отдели близо 9 млрд. долара за възстановяване на екосистемите.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви миналия месец, че Брюксел ще удвои външното си финансиране за биоразнообразие до 7 млрд. евро за периода 2021-2027 г.
По-рано тази седмица китайският президент Си Цзинпин обяви създаването на фонда за биоразнообразие в Кунмин с бюджет 1,5 млрд. юана (200 млн. евро), който ще подпомага проекти в развиващите се страни.
Ева Забей, изпълнителен директор на корпоративния алианс "Бизнесът за природата", заяви, че преодоляването на недостига на финансиране ще изисква "трансформация на начина, по който работи икономиката".
Зелени пари за зелена икономика
Това води до оживена дискусия за това дали оценяването на икономическата стойност на природните екосистеми и техните услуги - като осигуряване на чист въздух, вода, опрашване, суровини или предотвратяване на природни бедствия - може да помогне за задействане на политически действия и насочване на финансовите потоци към дейности, които не вредят на биоразнообразието.
Според доклада на Парта Дасгупта, професор по икономика в университета в Кеймбридж, икономиката не се е справила добре с определянето на цените на въздействието на човешките дейности върху природата.
"Степента, в която колективно сме деградирали биосферата, е създала изключителни рискове и несигурност, застрашила е нашите икономики и поминък и е породила екзистенциални рискове за човечеството", се казва в доклада и се призовава за реформиране на отчитането на природния капитал, като се твърди, че "пазарите сами по себе си не са достатъчни за защита на екосистемите от прекомерна употреба".
Оценяването на паричната стойност на природата не е нова идея, "методите съществуват от десетилетия", казва Александър Ранкович, преподавател в Sciences Po в Париж и специалист по геополитика на биоразнообразието.
Теоретичните суми са огромни. По-рано тази година Евростат направи оценка на седем екосистеми в ЕС - от гори до влажни зони и градски райони - и установи, че стойността на предоставяните от тях услуги, включващи отдих, отглеждане на култури и пречистване на вода, възлиза на 172 млрд. евро през 2012 г.
Съществуват опасения, че подобни оценки не могат да обхванат правилно всички ползи, осигурявани от видовете и екосистемите, или въздействието на човешките дейности, каза Фредерик Аш, изпълнителен директор на Обсерваторията за зелени финанси и автор на документ по въпроса за групата на Зелените в Европейския парламент. Повечето икономически модели "пренебрегват взаимозависимостта на екосистемните услуги", добави той.
Тези усложнения затрудняват създаването на пазар за възстановяване на биоразнообразието в сравнение с пазара на въглеродни кредити, като например системата на ЕС за търговия с емисии, посочи Аш. Разрешителните по схемата за търговия с емисии се отнасят само до емисиите на парникови газове, докато при разработването на подобен инструмент за биоразнообразието би било "невъзможно или прекалено скъпо да се възстановят функциите на екосистемите, които са били унищожени, което означава, че проектите за възстановяване не могат да се считат за компенсиращи унищожаването".
Други имат по-основателни възражения.
Белгийският евродепутат Филип Ламбертс заяви, че определянето на цена за природата е лоша идея, защото "планетата е безценна. Тук не можем да прилагаме механизмите на финансовия пазар, защото става въпрос за живота на Земята".
Въпреки тези уговорки според Ранкович моделите и анализите, оценяващи стойността на биологичното разнообразие, могат да бъдат полезни по време на прилагането на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. - нещо, което ще бъде финализирано по време на втората част на COP15 през следващата година.
Според него наличието на известна представа за финансовата стойност на услугите, предоставяни от природата, би могло да "насърчи развитието на националното счетоводство или по-доброто интегриране на икономическите стойности при вземането на решения" в областта на опазването на биологичното разнообразие.
Във видеото гледайте как би изглеждала нашата планета, ако всичкият лед се стопи.
Източник: Актуално по материали от Политико
