Масова дезинформация, подстрекаване към насилие, трафик на хора и глобална липса на подкрепа... Това са само част от акцентите във "Фейсбук документите", които Комисията по сигурност и обмен изпраща към американския Конгрес.
Те са базирани върху поверителни документи на компанията и свидетелствата на Франсис Хоугън пред комисията, пише bTV. От технологичния гигант твърдо отричат твърденията на бившата си служителка.
Какво казва Хоугън?
В интервю бившата служителка говори за работата на технологичния гигант отвътре. В ефир тя заяви, че е разтревожена от това, което се възприема като политика на компанията. По нейни думи "Фейсбук" поставя печалбата пред общественото благо.
Facebook поставя печалбата пред общественото благо, твърди бивш служител на компанията
А също и лъже обществеността, че постига значителен напредък срещу омразата, насилието и дезинформацията.
В един от изтеклите документи се цитира проучване от юни 2019 г. с име "Пътуването на Керъл към QAnon".
Проучването е структурирано така, че да се разбере алгоритмите на социалната мрежа какво биха предложили на измислена 41-годишна консерваторка с име Керъл Смит. След като въображаемата Керъл последвала страниците на "Фокс нюз" и Доналд Тръмп, алгоритмите на "Фейсбук" имали нужда само от два дни, за да ѝ препоръчат страница на конспиративното движение QAnon.
"Макар това проучване да показва хипотетичен потребител в социалната мрежа, то е перфектен пример за това, което компанията прави, за да подобри системите си и да следва решението да премахне съдържание, свързано с QAnon от платформата", отговарят от "Фейсбук".
Липса на глобална подкрепа
Вътрешни документи показват, че има големи пробойни в свойството на „Фейсбук“ да премахва реч на омразата и дезинформация в страни като Мианмар, Афганистан, Индия, Етиопия и много от Близкия Изток.
Макар платформата да поддържа повече от 100 различни езика по цял свят, модераторите на съдържание са изключително малко. Общо "15 000 души, които преглеждат съдържанието на повече от 70 езика и работят на повече от 20 локации".
Един от примерите е, че в Индия, където се намира огромен дял от потребителите на социалната мрежа, в продължение на няколко години компанията не е имала модератор на реч на омразата на хинди и бенгали, които се говорят от повече от 600 млн. души там.
"Имаме водещ в индустрията процес, който преценява и приоритизира държавите с най-висок риск на насилие извън мрежата. Тази оценка се прави веднъж на шест месеца", отговарят от компанията.
Трафик на хора
Документите сочат, че "Фейсбук" знае, че трафиканти на хора използват платформите на компанията поне от 2018 г. насам. Компанията обаче не е предприела ефективни действия срещу тази порочна практика.
Според един от вътрешните доклади с дата септември 2019 г. "платформите ни позволяват да се изпълнят и трите етапа на човешки трафик – набиране на хора, изпълнение на трафика и експлоатация." Трафикантите използват "Фейсбук", "Инстаграм", "Месинджър" и "УатсАп".
Като пример се дава страна в риск от конфликти като Етиопия.
Според вътрешен доклад със заглавие "Координирано социално насилие" въоръжени групи в Етиопия използват социалната мрежа, за да насаждат омраза и да призовават към насилие срещу етническите малцинства в страната. Заключението: "Настоящите стратегии не са достатъчни".
Източник: bTV
