Опасно подстрекателство: кой не желае да има босненска държава? Отговорът търси Марион Краске в Deutsche Welle.
В края на септември сръбският представител в колективното босненско председателство Милорад Додик излезе с декларация, че Република Сръбска, доминираната от сърби част от федерацията Босна и Херцеговина, иска да напусне общата мултиетническа държава. Република Сръбска искала да напусне държавния съюз и сама да организира важни дейности като например отбраната и правосъдието. Това изискване е посегателство срещу крехкия мир, който цари в страната от 1995-а година.
Междувременно Република Сръбска вече има собствена здравна агенция, предстои създаването и на собствена армия. Като цяло над 120 декрета, приложени от ООН след войната за изграждането на съвместни държавни структури, предстои да бъдат отменени. Това е фронтална атака срещу териториалната цялост на Босна. Додик трябва да бъде определен като „риск за сигурността", предупреждават от мултиетническата опозиционна партия „Наша странка".
Въпреки тези опасни инициативи ЕС не възнамерява да се намесва. Мнозина в Босна приемат като доказателство за липсата на стратегия. Група евродепутати изрично поиска от Европейската комисия по-твърд подход срещу сепаратистите. Консервативният евродепутат Михаел Галер предупреждава, че Република Сръбска може да обяви независимост, а Москва да я признае.
Предупреждения се чуват и от САЩ. Авторитетният експерт по Балканите Даниел Серуър настоява за спешна намеса на международната общност. Настоява се включително с прибягване и към военна сила, за да се предотврати разделението на държавата и конфликтите, които биха могли да произтекат от това.
България дарява над 100 000 дози ваксини на Северна Македония и Босна и Херцеговина
Ултранационалистите работят рамо до рамо
Няма съмнение, че опасните действия на политическото ръководство в Република Сръбска се ползва с подкрепата на Сърбия и Русия. Москва се стреми да предотврати интеграцията на Босна в ЕС и членството ѝ в НАТО. Но не само лидерите на босненските сърби са си поставили за цел да разцепят държавата. Хърватските ултранационалисти под ръководството на лидера си Драган Чович от години работят рамо до рамо с Додик. За да гарантират трайно своята властова позиция, те настояват за промени в изборното законодателство. Целта им е да се оформят етнически чисти групи избиратели.
Това обаче влиза в противоречие с решенията на Европейския съд за човешки права, казва австрийският експерт по конституционно право Йозеф Марко. Съгласно тези решения би трябвало чрез промяна в Конституцията да се премахне дискриминацията на небосненските, нехърватските и несръбските граждани на страната - т.е. членовете на малцинства като евреите или ромите, тъй като са ощетени от избирателната система. Те например нямат правото да се кандидатират за президент. Но решенията на Европейския съд за човешки права чакат от години да бъдат приложени.
Дискредитираните посредници
Макар решенията на съда в Страсбург да биха довели недвусмислено до укрепване на европейските стандарти, международната общност очевидно не полага усилия да сложи край на етническите битки. Американският представител за Балканите Матю Палмър, както и пълномощничката на ЕС Ангелина Айххорст, които миналата седмица се срещнаха за разговори с лидерите на националистите в Босна, са смятани от мнозина за неспособни да се справят със ситуацията, тъй като са привърженици на компромисните решения. Палмър дори е направо дискредитиран в региона, тъй като се бе обявил за размяната на територии между Сърбия и Косово - с идеята да се образуват етнически чисти области.
Видео: YouTube
Опасно подстрекателство: кой не желае да има босненска държава
