Ромските жени са в по-голям риск от насилие спрямо останалите, пише Дневник.
На 25 ноември, международния ден за борба с насилието над жени, в София и други градове в страната се проведоха протести срещу домашното насилие под мотото "Нито една повече". Същия ден се разбра за убийството на поредната млада жена от партньора й. "Дневник" публикува речта на Александра Георгиева, представител на Постоянната ромска конференция, произнесена на протеста.
Хиляди хора протестираха срещу насилието, “патриоти” провокираха напрежение (РЕПОРТАЖ)
Насилието е част от всекидневието ни. Не, не се съгласявайте с това, въпреки че толкова сме свикнали с него, че невинаги му обръщаме внимание. Това касае особено жените, които са подложени на различни видове насилие, но размерът на този проблем често остава скрит. Защото се възприема като нещо нормално, нещо лично и частно, нещо, за което не трябва да се говори.
По време на пандемията случаите на насилие върху жени в България се увеличиха драстично. Това вероятно е още по-вярно за случаите на насилие върху ромските жени, но нямаме данни, които да го потвърдят.
Всички обаче помним несправедливо затворените ромски квартали през пролетта и лятото на 2020 година. Тогава достъпът на нашата общност до здравни и социални услуги, както и взаимодействието с външния свят въобще, бяха силно ограничени на много места в страната. Така потенциалните жертви на насилие бяха не просто затворени с насилниците по къщите си, но и с ограничени възможности да търсят помощ.
Не е вярно, че насилието над жени е запазена марка на ромската общност
То се среща във всички етнически и социални групи. Вярно е обаче, че ромските жени са в по-голям риск от насилие. Проучване на ООН в Сърбия от 2018 година установява, че над 90% от ромските жени са били жертва на насилие.
Част от причините за това вероятно са културни. Общността ни ревниво пази културни практики, някои от които патриархални и вредни за жените. Но по-съществената причина е скъсаната връзка на доверие между общността и институциите.
Мога да дам пример - една близка позната от моето обкръжение беше малтретирана от съпруга й в рамките на 20 години. Тя постоянно прощаваше и се връщаше при него с надеждата, че нещата ще се променят в положителна насока, но НЕ. Съвсем наскоро напрежението ескалира и нейният съпруг си позволи да окаже физически и психически тормоз освен над нея и над нейната дъщеря, която е малолетна. От понесените удари и от гледката да малтретират неговата майка детето бе психически разклатено. То не знаеше на кой свят се намира известно време. Тогава моята позната се взе в ръце и подаде жалба в полицията. Но уви институциите не предприеха никакви действия и мерки.
Ролята на институциите
Ако ромските жени чуват от най-високата скамейка на властта, че биват описвани като "с инстинкт на разгонени кучки" (Валери Симеонов), как можем да очакваме, че ще имат доверие на същата тази власт да им окаже подкрепа при нужда?
Абсолютно необходимо е държавата да поеме отговорност и водеща роля в борбата с насилието, основано на пола. Но за да се подобри ситуацията на ромските жени, властимащите трябва да положат допълнителни усилия да изградят връзка на доверие между общността и институциите. Това може да се случи само когато се спре политическото демонизиране и неглижиране на ромите и се изпълнят отдавна направените обещания за подобряване на икономическото и социалното положение на ромската общност. В допълнение, необходими са специални мерки за превенция, информиране и подкрепа на жертви в ромската общност.
Ромските жени са в по-голям риск от насилие спрямо останалите
Източник: Дневник
