Начинът, по който санкционираният от САЩ бизнесмен Делян Пеевски получава своето възнаграждение като народен представител, е строго пазена тайна. По Закона за достъп до обществена информация от в. "Сега" са изпратили до Народното събрание три прости въпроса: по какъв начин депутатът получава заплатата си; какъв е размерът на възнаграждението; ако го обслужва банка, коя е тя.
Кирил Петков и Делян Пеевски влязоха в директен сблъсък в парламента (видео)
Парламентарната администрация обаче умело избегнала да отговори конкретно. Според юристите на НС, детайли за заплатата на Пеевски не може да се разкриват на публиката. Причината - това са лични данни, които, освен това, не помагали на питащия да си „състави собствено мнение” за дейността на законодателната власт.
Булфото
Това на практика е отказ за предоставяне на информация, който идва от парламент, чийто председател беше излъчен от "Продължаваме промяната". А нейният водач - премиерът Кирил Петков, обеща, че именно прозрачността ще бъде приоритет на новата власт.
Какво е фактическото положение
Както е известно, през юни 2021 г. на Пеевски бяха наложени санкции от американската държава по закона „Магнитски”.
Наложените санкции не би трябвало да позволяват на българския бизнесмен да работи с банкови сметки, по каквито се превеждат депутатските заплати. Пеевски продължава да бъде парламентарист и не е известно да се е отказал от възнаграждението си. Така остава отворен въпросът – как го получава. По този повод дори председателят на Народното събрание Никола Минчев не може да даде еднозначен отговор.
Какво отговориха от НС
В отговора на НС, подписан от главния му секретар и ръководител на парламентарната администрация Габриела Килфанова, се заявява, че питането „не попада в легалната дефиниция на понятието „обществена информация” по смисъла на ЗДОИ. В закона е записано, че „обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.”
На това основание юристите на Килфанова твърдят: „Поисканата информация за начина на получаване на възнаграждението от народния представител Делян Славчев Пеевски, неговият размер и банката, до която се превежда, не дава възможност да си съставите собствено мнение относно дейността на Народното събрание като законодателен орган, осъществяващ законодателна власт и упражняващ парламентарен контрол съгласно чл.62, ал.1 от Конституцията на Република България.”
Добавя се, също така, че информацията представлява лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Във въпросната разпоредба на европейския регламент се съдържа определение за това какво означава „лични данни”. А в българския ЗДОИ, в тази връзка, е записано, че „този закон не се прилага за достъпа до лични данни.” Иначе казано, парламентарните юристи се опират и на законодателството на ЕС за отказа да говорят за заплатата на Пеевски.
Къде остава откритостта пред публиката
Всъщност, последствията от този отказ отиват далеч отвъд конкретния обект на запитването. Излиза, че българските граждани няма право да узнаят каквито и да било конкретни данни за заплатата на който и да било депутат. Няма логика отговорът да бъде различен, ако запитването беше отправено за съвсем друг парламентарист. И, ако това са лични данни, тогава единственият начин, по който хората могат да получат такава информация, е при положение, че самите депутати изберат да я разкрият. А това е непонятно - става въпрос за народни представители. Те са избрани пряко от гражданите и са отговорни пред тях, включително да бъдат прозрачни и открити в своята парламентарна дейност.
Още по-неразбираем е аргументът за невъзможността да се състави собствено мнение. Въпросът за депутатските възнаграждения вълнува силно обществеността. Според последни данни в някои случаи те наближават почти 10 000 лева. Да се твърди, че с такава информация гражданите не могат да си съставят мнение за дейността на парламента, е абсолютно нереалистично. Всъщност, повече хора се интересуват от тази тема, отколкото от законодателната дейност и парламентарния контрол. А специфичният казус със заплатата на Пеевски съставя чудесно обществено мнение как работи парламентът, обещал промяна.
Експертният коментар
Александър Кашъмов – експерт в неправителствената организация „Програма Достъп до Информация“, оцени отказа като симптом за намаляваща прозрачност на институцията. „Законът не дава възможност на публичните институции едностранно да налагат цензура, като произволно тълкуват, според собствените си разбирания, дали дадена информация е свързана с дейността на дадена институция или не. Ако една институция притежава дадена информация, по презумпция тази информация е обществена”, посочи той пред „Сега”.
Булфото
Експертът напомни, че депутатите, като заемащи високи публични длъжности, са задължени да обявяват възнагражденията си пред държавната антикорупционна комисия КПКОНПИ. „Защо законодателят ги кара да декларират тази информация, ако тя не е от обществен интерес?!”, попита реторично Кашъмов.
По отношение на аргумента за защитата на личните данни, той изтъкна, че в случая става въпрос за надделяващ обществен интерес. Още повече, че заявката за достъп до информация може да бъде удовлетворена и без да се разкриват такива данни. Конкретната банка, в която се превежда заплатата, може да не бъде посочена. Не може обаче да се отказва информация за размера на сумата и начина на получаването ѝ.
„Не е редно да имаме намаляваща прозрачност в институция, в която доминиращото мнозинство получи мандат със заявката за законност, прозрачност и върховенство на закона”. Така обобщи ситуцията Кашъмов.
Източник: "Сега"
