"Бъдете проклети". Защо преживели нацистката обсада на Ленинград осъждат войната в Украйна?

"Бъдете проклети". Защо преживели нацистката обсада на Ленинград осъждат войната в Украйна?

Те са изпитали ужаса на войната още като деца, защото са родени в обсадения от нацистите Ленинград. Днес не могат да повярват, че отново стават свидетели на военна агресия, която този път идва от собствената им родина. Те са няколко възрастни жени от Русия, които заклеймяват войната в Украйна. Материал на Свободна Европа.

90-годишната Анна Клементиева знае какво е войната от първа ръка. Родена в Ленинград, днешен Санкт Петербург, тя е евакуирана в Ярославъл със своите съученици, когато германските войски се приближават след нахлуването им в Съветския съюз през лятото на 1941 г. Клементиева обаче се разболява тежко и се налага да се върне обратно в родния си град през есента на същата година.

"На 8 септември 1941 г. нашият влак беше атакуван от два фашистки бомбардировача", пише тя в писмо до Свободна Европа от дома си в Испания. "Нашият влак се оказа последният, който влезе в Ленинград. Кръгът беше затворен и обсадата започна."

"Аз съм сираче от войната", пише още Клементиева

Майка ѝ и сестра ѝ са убити при опит да напуснат града по т.нар. Път на живота през Ладожкото езеро, когато камионът, в който се намират, е ударен от германска бомба. Баща ѝ пък е мобилизиран в армията, за да защитава града, но е убит още в първата си битка.

"Всички са мъртви", пише Клементиева и продължава: "Но аз съм жива. И повече от всеки друг имам правото – и е мой дълг към тях – да говоря против войната."

Анна Клементиева е сред оцелелите в 900-дневната обсада на Ленинград, които днес открито се противопоставят срещу руската военна инвазия в Украйна. По време на нацистката блокада на днешен Санкт Петербург умират около 900 хиляди цивилни.

Най-малко 2300 души са били убити само в обсадения пристанищен град на Азовско море Мариупол

Откакто руските въоръжени сили започнаха нахлуването си в Украйна на 24 февруари, те обсадиха няколко града и бомбардираха редица цивилни цели, включително болници, училища, театри, жилищни сгради и търговски центрове. Въпреки че ООН засега официално регистрира около 1000 цивилни жертви, международната организация предполага, че действителният им брой вероятно е много по-висок.

Украинското правителство твърди, че най-малко 2300 души са били убити само в обсадения пристанищен град на Азовско море Мариупол, където десетки хиляди други все още са в капан без достъп до вода, храна, ток, парно и гориво.

Цели жилищни райони в няколко други украински градове са силно засегнати от руски ракетни обстрели и бомбардировки, включително столицата Киев и вторият по-големина Харков.

Ракета удари сградата на областната администрация в Харков (видео)

"Граждани на Русия, по какво се различава вашата блокада на Мариупол от блокадата на Ленинград през Втората световна война", попита украинският президент Володимир Зеленски в свое изявление от 17 март. "Няма да забравим никого от тези, чиито животи бяха отнети от окупаторите."

87-годишната Мархарита Морозова от Харков

87-годишната Мархарита Морозова също е сред преживелите нацистката обсада на Ленинград. През последните шест десетилетия тя живее в североизточния украински град Харков, който е една от основните цели на руските атаки от началото на войната.

"Никога не съм си предполагала, че в старините ми ще започне нова война", казва тя пред Ройтерс на 20 март. "В най-лошия си кошмар не съм си представяла, че подобни кланета ще се повторят."

Людмила Василиева е задържана три пъти от руската полиция заради участие в антивоенни протести

Родена в Ленинград през април 1941 г., Людмила Василиева е едва на около 5 месеца, когато започва обсадата на нацистите. Повече от 80 години по-късно тя вече е задържана три пъти от руската полиция заради участие в антивоенни протести от 25 февруари насам.

"Когато ме задържаха [за пръв път], ми поискаха паспорта, а аз им казах: "Вижте кога и къде съм родена". Погледнаха и малко се притесниха. След това ме закараха вкъщи с тяхна кола и дори влязоха у дома за кратко. На следващия ден ми обясниха, че изобщо не съм била задържана, а просто са ми предложили транспорт. Сякаш нищо не се е случило."

Василиева е задържана отново на 27 февруари заедно с внука и внучката си. Когато полицията отново ѝ предлага да я освободи, тя настоява, че няма да си тръгне без внуците си. В крайна сметка на внучката ѝ е позволено да се прибере заедно с баба си. Впоследствие момичето напуска Русия, подобно на десетки други, предимно по-млади руснаци, които са загрижени за бъдещето си на фона на разрастващите се западни санкции и засилващият се натиск върху несъгласните с политиката на Кремъл.

Людмила Василиева е задържана за кратко още веднъж – на 6 март, но след разговор с полицаите е освободена още преди да бъде отведена в полицейски участък и сама се прибира с метрото. Тя споделя пред Свободна Европа, че често "образова хората от гледна точка на напредналата ми възраст", включително полицаите.

"През цялото време им казвах: "Не изпълнявайте престъпни заповеди. Това няма да ви освободи от отговорност!"

Когато полицай я моли да подпише протокола си за задържане, Василиева им отказва с думите: "Няма да подписвам нищо или да пиша обяснение. Това е моят град. Прекарах целия си живот тук – и трябва да те попитам къде мога да ходя?"

83-годишната Вера Сомина също е живяла през целия си живот в Санкт Петербург

"Преживях войната и обсадата като малко дете и бях сигурна, че нищо подобно не може да се повтори", казва тя пред Радио Свободна Европа. "Моето поколение трябваше да премине през това, но сега изглежда, че такъв ужас е възможен за поколенията на моите деца и внуци."

Въпреки че живее в Испания, Анна Клементиева следи редовно събитията в Русия и гледа руската държавна телевизия.

"Когато видя лицата по нашата телевизия, изкривени от омраза, и когато чуя лозунга "Можем да го направим отново", разбирам с ужас колко жив е вирусът на фашизма. Ние го победихме, но самите ние бяхме заразени", пише тя в писмото си до Свободна Европа по повод лозунг на Кремъл за това, че руската армия може да се справи с враговете си, както Червената армия във Втората световна война.

"Да, те го правят отново", продължава тя. "Войната започна и аз проклинам тези, които я започнаха. И знам как ще свърши. Някое момиче, което сега е на 9 години, ще повтори думите ми, когато стане на 90: Бъдете проклети. Не, вие вече сте."

"Бъдете проклети". Защо преживели нацистката обсада на Ленинград осъждат войната в Украйна?

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.