Какви спасителни изходи остават на България и Полша, след като Русия спря доставките на газ?
И двете страни обявиха категорично, че няма да плащат в рубли за газ.
Как двете страни са подготвени да реагират? Отговорът дава Reuters. А Dir.bg добавя някои интересни възможности и заключения.
Прегледът започва с Полша като по-голяма икономика, съответно по-голям консуматор. Както се вижда - и по-напред с решаването на проблема. Но България има шансове да покрие възможен дефицит с алтернативни решения.
Първа страна от ЕС ни обеща помощ след спирането на руския газ
Трябва да е ясно, газ има, стига да има инфраструктура, по която да се транспортира надеждно.
Как доставят Полша и България
"Газпром" осигурява почти половината от годишните нужди на Полша - 10 милиарда кубически метра, при общо потребление от над 20 милиарда кубически метра. По-малко от 8% от газа се използва за производство на електроенергия - близо 80% идва от въглищата. Водещите промишлени потребители на газ не бяха засегнати от спирането на доставките.
Полша покрива останалата част от нуждите с 6,2 млрд. м3 втечнен природен газ (LNG), през своя терминал. Около 4 млрд. м3 с местно производство и до 3 млрд. м3, доставяни от Чехия и Германия.
България консумира около 3 млрд. куб. м газ годишно, като около 90% от нуждите се покриват с внос от "Газпром" през Турция. Страната получава и малки количества газ от Азербайджан.
Газовото хранилище в Полша с капацитет от 3,5 милиарда кубически метра е запълнено на 76%, което е двойно по-високо от преди година, показват данните на оператора, което осигурява удобен буфер, за да продължи да снабдява клиентите, след като отоплителният сезон приключи и потреблението обикновено намалява до около 1 милиард кубически метра на месец през топлия сезон.
Какво пишат чуждите медии за спрения руски газ за България и Полша?
Българското газово хранилище в Чирен е с капацитет от 550 милиона кубически метра и е запълнено само със 17,6% по данни на оператора.
В ход е проект на националния газов оператор "Булгартрансгаз" за разширяване на газовия склад до 1 млрд. куб. метра активен газ. За него е получено европейско финансиране.
Откъде могат да се снабдят Полша и България
Полша може да набавя газ чрез две връзки с Германия, включително обратни (реверсивни) потоци по тръбопровода "Ямал-Европа". А интерконектор с Чешката република може да доставя до 1,5 млрд. куб. м годишно.
Три допълнителни връзки предстои да бъдат отворени тази година. Първата връзка е с Литва с годишен капацитет от 2,5 милиарда кубически метра. Тя ще се открие на 1 май. Една със Словакия с капацитет от 5-6 милиарда кубически метра по-късно през годината.Третата е 10 милиарда кубически тръбопровод с Норвегия през октомври.
Варшава залага много именно на последния проект - "Балтийски тръбопровод". Това е проект за газопровод, който ще свърже полетата на норвежкия шелф в Северно море с Полша през Дания.
"Полша е подготвена, построихме терминал за втечнен газ, за да компенсираме недостига. Нашият Балтийски газопровод от Норвегия също е почти готов. Няма да бъдем изнудвани! И няма да плащаме с рубли за руски газ. Русия показва, че нейната икономическа и договорна надеждност е нулева", заяви в интервю пред германския вестник "Билд" полският премиер Матеуш Моравецки.
България ще заложи на изпитания внос на газ от Гърция и Турция
Той може да се допълва с внос от LNG терминали в тези страни.
Вицепремиерът Асен Василев разкри, че са резервирани количества по действащите връзки с двете страни. Можем да осигурим преминаването на около 20 милиарда кубически метра природен газ през страната. Можем да получим 2 милиарда куб. метра през връзката Кулата-Сидирокастро от Гърция и останалите - през Турция.
Асен Василев: България няма да плаща за газ в рубли (видео)
Експерти потвърждават, че от Гърция през реверсивни връзки могат да се доставят 2-3 млрд. куб. метра на година. А от Турция - 10-15 млрд. куб. метра. И по двете направления газ вече е доставян в България.
Връзката с Румъния е също реверсивна по съществуващия Трансбалкански газопровод, а капацитетът за вход е увеличен до 4,3 млн. куб. метра на ден.
България трябваше да сключи споразумения с Гърция и Румъния за солидарност и тези споразумения да се използват като пътна карта за разпределение на алтернативни количества природен газ, коментира пред ТВ "България он Еър" експертът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
В този смисъл се изказа и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че най-напред на двете потърпевши от спирането на доставките с руски газ ще помогнат съседните държави, членки на ЕС.
Интерконекторът с Гърция
До 1 юли трябва да е готов интерконекторът с Гърция, което ще позволи доставки на 3,5 милиарда кубически метри годишно (на практика каквото е вътрешното потребление), 1 млрд. куб. м азерски газ е договорен. В момента България внася около една трета от предвидените по договора си количества азерски газ.
Загубите от забавянето на интерконектора може да струват 1,5 милиона на ден
Проектът ще свърже страната ни с Южния газов коридор - с големи енергийни проекти като ТАП, ТАНАП, EastMed и терминала за втечнен природен газ при Александруполис.
Директорът от българска страна на проектната компания ICGB Теодора Георгиева каза в четвъртък по БНТ, че връзката ще влезе в експлоатация до началото на отоплителния сезон. Половината капацитет вече е резервиран.
Важни са поне две ключови възможности
Първо, увеличаване на капацитета на интерконектора до 5 млрд. куб. метра на година. И второ, връзката със строящия се терминал в Александруполис. В проектната компания "Газтрейд" С.А "Булгартрансгаз" държи 20 на сто.
По-големият капацитет на интерконектора ще позволи на страната ни и да транзитира газ на Балканите. От друга страна капацитетът на терминала за втечнен газ ще бъде около 5,5 млрд. куб. метра годишно, който е предназначен за целия регион. Предвижда се да бъде въведен в експлоатация до 1 януари 2024 г., каза в четвъртък по време на конференция Никола Делев от "Булгартрансгаз".
Във връзка с това България трябва спешно да обмисля и договаря доставки на втечнен природен газ от Катар, Алжир и САЩ, както и на допълнителни обеми тръбопроводен от Азербайджан.
Колко могат да издържат двете страни
Настоящите и предстоящите алтернативни маршрути за доставка на Полша предполагат, че Варшава е в безопасност без доставките на "Газпром" в продължение на няколко месеца, каза министърът, отговарящ за енергийната сигурност Пьотр Наимски.
България на свой ред има спокойствие за един месец, обявиха властите в сряда.
Какви спасителни изходи остават на България и Полша, след като Русия спря доставките на газ?
Източник: Reuters, Dir.bg, БНТ
Видео: NOVA