Хаосът в България: защо се стигна дотук и какво предстои

На фона на войната в Украйна, инфлацията и растящите цени България изведнъж се събуди в нова политическа реалност: ИТН саботира правителството. Как се стигна дотук? И какво предстои? Емилия Милчева от Deutsche Welle обобщава най-важното.

Петков: Бивш певец безотговорно рискува правителството заради личното си его (видео)

България е изправена пред нова политическа реалност, която носи риск от дестабилизация - заради усилване на ефектите от войната в Украйна, инфлацията и високите енергийни цени. Началото на края на управляващата едва шести месец коалиция бе оповестено с напускането на "Има такъв народ" (ИТН). Партията на Слави Трифонов затръшна силно вратата след себе си - знак, че няма да се върне на масата за преговори. Напуска коалицията и правителството с премиер Кирил Петков, но не и парламента. Има своите основания. Само преди година ИТН победи на изборите непобедимата дотогава ГЕРБ, днес социолозите ѝ предричат безславието на политически маргинал при нов вот.

На третия ден от новата реалност се открои пресечната точка на власт и опозиция - никой освен "Възраждане" не гледа с охота към нови избори.

Зад общото нежелание се крият страховете от наказателен вот, от безпрецедентните и трудни за управление кризи, от пренареждане на политическите играчи. Последното със сигурност е сред мотивите на БСП да декларира "категорична подкрепа" за правителството на "Продължаваме промяната" (ПП) в името на "борбата с корупцията и модела ГЕРБ". Партията търпи електорални щети заради конкуренцията на "Възраждане" и "Български възход" на Стефан Янев. Другият партньор в коалицията - "Демократична България", също заяви подкрепа за кабинет на малцинството, за да не бъде "тласкана страната към още хаос", след като ИТН я "хвърли през прозореца" (според съпредседателя Христо Иванов).

Сега накъде

Управляващите ще се борят да се задържат с правителство на малцинството и опити да привлекат на своя страна поне 12 депутати от ИТН, за да достигнат заветното мнозинство от 121. В противен случай са обречени на нескончаеми и унизителни пазарлъци в парламента - от осигуряване на кворум до прокарване на закон. "Вярвам, че 12 депутати на ИТН ще подкрепят борбата с корупцията и ще застанат зад правителството", заяви премиерът. Досегашната парламентарна практика не потвърждава подобен каузалитет, затова пък роди приказката за "златния пръст".

Съществува вероятност опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС да  подкрепи ново правителство в рамките на 47-ия парламент - било то на "спасението" или на експерти, независимо че декларира готовност за избори. Това ще им позволи да запазят позиции, докато други са се нагърбили да преведат държавата през кризите. "Няма да подкрепим нови министри в този кабинет!", обяви вчера лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. От ГЕРБ пък призоваха премиерът Кирил Петков да поиска вот на доверие - вместо да направят най-присъщото за една опозиция в такава ситуация, като поискат вот на недоверие.

Формирането на ново правителство в рамките на 47-ия парламент зависи от президента Румен Радев.

Ако кабинетът на Кирил Петков, чиито отношения с Радев се обтегнаха, не успее да се задържи и подаде оставка, отново се завърта рулетката с мандатите. Първият е за "Продължаваме промяната", ако бъде върнат - следва мандат за ГЕРБ. От ИТН вече обявиха, че разчитат да получат третия и да съставят правителство на малцинството - въпреки опита им с провалилите се два проектокабинета миналото лято. В България подобни конфигурации винаги се свързват с един архетип - кабинетът на Любен Беров и мултикукловодите му.    

В близките седмици ще стане ясно възможен ли е този план или президентът ще назначи четвъртия си служебен кабинет, който ще управлява до избори през октомври. Зачестилият с публичните си изяви държавен глава запазва мълчание по политическия скандал. Коментира го вицепрезидентът Илияна Йотова, която не насърчи предсрочен вот, тъй като "се пилеят сили и енергия". Тя призова премиерът "да защити своето правителство на малцинството".

Извиване на ръце и кални битки

Докато новият политически сюжет набира сила, в парламента започна извиването на ръце, а по медиите - замеряне с кал. Във вчерашния ден с усилия се събра кворум за откриване на заседанието, след като ГЕРБ не влезе в пленарна зала. Комисии не успяха да проведат заседания, тъй като депутати от опозицията ги саботираха и не влязоха в залите. Под въпрос е най-важният в момента законопроект - актуализацията на бюджета, след като парламентарната бюджетна комисия, чийто шеф е Любомир Каримански от ИТН, не одобри проекта за първо четене. Подкрепа събраха само повишените бюджети на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса, които гарантират по-високите пенсии и пари за здравеопазване. Въпреки това актуализацията ще влезе за първо четене - "и нека залата реши", каза Каримански.

Ответният удар на правителството на малцинството е, че ще забави смените на четиримата министри на ИТН - Гроздан Караджов, Александър Николов, Теодора Генчовска и Радослав Василев, докато не бъдат приети актуализацията на бюджета, промените в Закона за енергетиката и реформата в КПКОНПИ. Опонентите на властта вече заявиха, че ще гласуват срещу кадровите промени и това може да предизвика падането на кабинета преди законопроектите да бъдат гласувани. Проблемно обаче ще е да бъде осигурен необходимия брой гласове за одобрението им в пленарна зала.

Политическото напрежение се засили от взаимните обвинения и компромати - боят с кални топки в деня, в който Слави Трифонов обяви "край на тази коалиция и на тази агония". А взаимните обвинения и обиди между довчерашни партньори бяха все заради наследството от ГЕРБ - кухите фирми, в които са налети стотици милиони за пътища, а част от тях изнесени към сметки в Дубай; превърнатата в бухалка антикорупционна комисия; ветото за Северна Македония, приковано с червените линии в Договора за приятелство и сътрудничество.

Защо се стигна дотук

Най-лесно е да се каже, че отношенията между "Продължаваме промяната" и ИТН са минирани с твърде много неприязън още от питането на Димитър Гърдев до служебния външен министър за гражданството на Кирил Петков. После дойде отхвърлената кандидатура на Каримански за управител на БНБ, изтегленият кандидат за член на СЕМ Мартин Карбовски и т.н. Но в същото време ПП се прави, че не забелязва настойчивостта на БСП за връщането на хартиените бюлетини. Изобщо социалистите "минават метър" в коалицията - техните червени линии се спазват безропотно, а в заделените им министерства никой не се меси. Пример е ревизираната до ремонт на военна техника помощ за Украйна, вместо изпращане на муниции и оръжие - заради категоричната забрана на Корнелия Нинова.

Отличителен белег на коалицията стана нейната еклектичност, а не споделени базови ценности и посоки. Категорична и безусловна подкрепа за еврото например дават само "Демократична България" и "Продължаваме промяната", за вдигане на ветото за европейското членство на Северна Македония - пак те. Преди 6 месеца четирите политически сили, известни под бранда "протестни партии", се обединиха в името на разграждане на модела на ГЕРБ и битката срещу корупцията. Законопроекта за КПКОНПИ обаче успяха да внесат, след като изгубиха мнозинството си, а дори не са подхващали конституционните промени и избора на 11-те членове на ВСС от парламентарната квота с оправданието, че няма как да се събере необходимото мнозинство от 160 гласа.

Най-лошото обаче е, че се похаби енергията на протестите от лятото на 2020 година. Протестите, които поискаха мутрите вън от държавата. И пак ще се ходи на избори.

Източник: Deutsche Welle

Хаосът в България: защо се стигна дотук и какво предстои