Колко неистини казаха Трифонов и Радев за предложения компромис за Северна Македония? Отговор дава публикация на Дневник.
Слави Трифонов изрече поредица от неистини, включително за дейността на министър, излъчен от партия "Имa такъв народ". Те са по повод предложението за формула, чрез която България да спре несъгласието си с началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС.
Неверни внушения преди това направи и президентът Румен Радев. Той каза, че "не може министър-председателят да внася чуждо предложение без свое мнение, той не е куриер, а премиер". Кирил Петков нищо не е внасял. Двата документа са изпратени от постоянния представител на България в Европейската комисия и до Комисия по външна политика. Те са в изпълнение на решение на правителството от сряда за "подобряване на отчетността и координацията с Народното събрание". Целта е депутатите да бъдат информирани какво се случва, а не да взимат някакво решение по документите.
Не, това не е "френско" или "чуждо" предложение
На първо място, това не е предложение на Република Франция. Всички твърдения за френско предложение и подмятания от типа на "чуждо предложение" и "гаранция - Франция" създават абсолютно невярна представа за пакета от два документа, изпратени на парламентарната външна комисия. Те са изработени месеци наред заедно с България и в частност с Министерството на външните работи.
В самото писмо, с което е уведомен парламентът от Постоянното представителство на България в ЕС, се посочва, че това е "Предложение на Френското председателство на Съвета на ЕС за преговорна рамка за Република Северна Македония и съпътстващи документи".
Подобно предложение не е частна инициатива на Франция. Като ротационен председател на Съвета на ЕС тя активно подпомага събирането на позиции на страните членки. Страната търси компромисен вариант, който изглежда достатъчно приемлив, за да бъде предложен за окончателно обсъждане и одобряване. Все едно предложение на България, докато бе ротационен председател на Съвета на ЕС през 2018 г., да бъде обявено за "българско".
"От предложението на Франция се вижда, че Кирил Петков е водил различна външна политика от тази на външно министерство. А аз съм имал причина да оттегля своите министри от правителството", казва Трифонов. И не посочи никакви доказателства за твърдението си.
Външният министър Генчовска бе излъчена от ИТН. Тя каза тази седмица в парламента:"Както може би видяхте и чухте в моето изложение, аз никъде не казвам, че премиерът е взел някакви решения, които са различни от това. Никъде не съм споменала неговото име."
Френското председателство е внесло само едно предложение, което е достатъчно подробно и заема десетки страници. Това означава, че в най-малки подробности то е известно на България и в частност на българското външно министерство, все още оглавявано от представител на ИТН.
От "Продължаваме промяната" заявиха: "Г-н Трифонов заблуди българските граждани, че Теодора Генчовска не е знаела за условията в предложението на Европейския съюз. Всъщност тези разговори са водени само и единствено с МВнР. Също така, министър Генчовска все още не е предоставила двустранния протокол между България и Северна Македония, който министерството е договаряло със Скопие.
Едно българско "Не" е достатъчно да ликвидира този проект.
Къде България може да спре предложението
Планът на френското председателство е тепърва да има обсъждане на проектите в понеделник, 20 юни, в Комитета на постоянните представители към ЕС (КОРЕПЕР -II) в Люксембург. От българското постоянно представителство напомнят, че за това заседание трябва да получат ясна българска позиция. Изявлението на Трифонов означава, че нито той, нито ИТН имат желание да участват в изработването на такава позиция. Министър Генчовска е длъжна по закон и клетва да участва в изработването ѝ, докато не предаде поста на свой наследник.
Ако на тази среща България даде съгласието си, следва заседание на Съвета "Общи въпроси" на 21 юни 2022 г. също в Люксембург.
Там български представител също може да спре обсъждането на предложението. Но това не е нивото, на което България може да прави някакви принципни поправки или допълнения към предложените проекти. Това е задача на продължаване на преговорите с външно министерство, за които обаче остават само броени дни.
Предложението на френското председателството може да доведе до политическа Междуправителствена конференция (МПК) на 23 юни 2022 г. на най-високо равнище между страните членки на ЕС и на Северна Македония. Това е поредното място на върха в Европа, където България може да изтъкне своите условия. Такава МПК още не е договорена и насрочена. Съдбата ѝ зависи от това ще има ли съгласие по предложението на френското председателство. Целта на тази евентуална среща на върха на 27+1 държави е на представителите на Скопие да бъде обяснено какво точно предстои и какво трябва да изпълнят. Това не е началото на преговорите за еврочленство на Северна Македония.
Напълно е възможно изходът от блокираната от България евроинтеграция на Северна Македония и Албания да бъде обсъждан на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 23 юни, както и на последващия Европейския съвет на 23-24 юни.
Засега в дневния ред на срещата на лидерите от ЕС темата за компромис за Западните Балкани и в частност за Северна Македония не присъства. Тя няма да попадне там, ако България не се съгласи. Причината е и че президенти и премиери на 27 държави имат куп далеч по-важни за Европа задачи от тази.
Кирил Петков: Няма да предадем държавата за нищо на света (видео)
Никъде не се говори за "българско малцинство"
Друга неистина, която Трифонов каза, е че в проектите, представени от френското председателство, се говорело за българско малцинство в Северна Македония.
В Анекса (един от документите) се казва следното: "Съветът приветства в това отношение намерението на Северна Македония да започне и постигне като приоритет съответните конституционни промени с цел да включи в преамбюла на Конституцията гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други народи, като българите".
В предложението как да се промени преговорната рамка се казва: "Специално внимание би трябвало да се отдели на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинства или общности. За да се осигури необратимост на напредъка в тези сфери и неговото пълно прилагане, напредъкът ще бъде внимателно наблюдаван от Европейската комисия, която редовно ще докладва на Европейския съвет".
Никъде не става дума за българско малцинство и дори за етнически или национални малцинства.
Самата дума "малцинства" се споменава общо 5 пъти в този документ. Нито веднъж тя не се употребява в контекста за някакво българско малцинство.
Единственото смислово близко до защитата на гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание е свързано с предложението за пътна карта на Скопие по две от преговорните глави (23 - Правосъдие и основни права, и 24 - Правосъдие, свободи и сигурност): "Северна Македония ще приеме чрез включващ всички заинтересовани страни План за действие, отнасящ се до защитата на правата на лица, принадлежащи към малцинства или общности, включително и наред с другото, в сферата на недискриминацията, борбата с езика на омразата, образованието, въвеждането на ефективни мерки, механизми за докладване и идентифициране на съответните отговорни институции. Прилагането на тази пътна карта и План за действие ще са обект на постоянен мониторинг и редовно ще се обсъждат на междуправителствените конференции."
Тази формулировка засяга всякакви малцинства - от тези с различна полова идентичност до последователи на "Свидетели на Йехова", например. Но за "българско малцинство" никъде не се говори.
Няма признаване на "македонски език"
Следващата неистина, изречена от Трифонов, е, че в документите "се признава македонският език". Няма такова нещо - само на едно място е вписано като предложение следният текст: "По отношение на превеждането на acquis (наборът закони и правила на европейското законодателство - бел.ред.) на македонски ЕС взима предвид съовтетното намерение на България и Северна Македония да направят едностранна декларация по въпроса за македонския език."
Каква ще е тази декларация на България зависи от правителството, което ИТН напусна. Но министрите му още се в него, докато не прехвърлят правомощията на някой от заместниците си или не предадат поста на наследник. Същата декларация е предвидено да бъде включена в протоколите на първата междуправителствена конференция между ЕС и Северна Македония.
За гарантите по пътя към еврочленство на Скопие
Слави Трифонов каза още нещо подвеждащо: "В него се казва да пуснем Северна Македония да стартира преговорите. А тя после ще изпълни ангажиментите си към нас. Гаранция за това са Франция и ЕС - тоест гаранция Франция". Иронизирането не е отговор откъде България да намери по-добър гарант за убеждаването на Скопие да изпълни българските искания от ЕС и останалите 26 държави членки. Алтернативата е "окопна позиция" на София. Така обаче страната рискува да бъде подложена на все по-голямо неразбиране в Европа и дипломатическа изолация.
Френското предложение за компромис има за цел да се промени преговорната рамка за Северна Македония. Преговорите няма да започнат, докато не приключи процедурата за вкарване на поправките в Конституцията, за които настоява България. Преговорите няма и да завършат преди Северна Македония да е удовлетворила българските искания. Те засягат не просто конкретен акт в Скопие, а процеси, (например, премахване езика на омразата, включително от учебници по история) отнемащи години.
И още
Предложението е това да бъде гарантирано от правилото, че групата, наречена "Основни права" и включваща такива въпроси като "функциониране на демократични институции", се отваря първа и се затваря последна. В хода на преговорите отварянето или затварянето на която и да е глава или група (т.нар. клъстър) от глави става с единодушното съгласие на всички страни от ЕС, т.е. и на България.
И това не е краят - затварянето е условно. Съответната глава може да бъде отворена отново и преговорите винаги могат да бъдат подновени. Това би се случило, ако се прецени, че в Скопие отстъпват или не изпълняват поетите ангажименти. Мониторингът за това няма да е само на Европейската комисия, но и от страните членки, т.е. и от България. Ако София установи достатъчно грубо неспазване на поет антажимент за правана на гражданите си с българско самосъзнание или езика на омразата към България, например, може - ако убеди останалите страни от ЕС - да върне процеса назад.
Колко неистини казаха Трифонов и Радев за предложения компромис за Северна Македония
