Те никнат като гъби в страните от Югоизточна Азия с висока бедност и слабо управление: уж специални икономически зони, а в действителност зони на беззаконие, в които китайската мафия печели милиарди, пише Deutsche Welle.
Сред гористите върхове на джунглата в Лаос отдалеч се открояват блещукащите светлини на казината и хотелските комплекси. Специалната икономическа зона "Златен триъгълник" е район в северозападната част на страната. До голяма степен тя е контролирана от китайската мафия, позната още като триади.
В центъра на града, сред морето от сгради, се издига колосалното казино "Kings Romans".
Това е властовият център и официална резиденция на китайския гангстер Джао Вей. През 2007 г. той наема казиното и сключва за това договор с правителството на Лаос за срок от 99 години. Вей обещава да превърне в процъфтяващ туристически център района с площ от 3000 хектара, където се срещат Тайланд, Мианмар и Лаос. Вместо това днес той представлява по-скоро център за международен трафик на наркотици, диви животни и хора. Заради пандемията от Ковид, онлайн измамите се превърнаха в нов бизнес сегмент, а последиците от това се усещат чак в Германия.
Изчезнали пари, непостроени жилища, корупция – какво се случва в Китай?
Снимка: iStock
Зона на беззаконието насред джунглата
Тук човек може да остане с впечатлението, че се намира в малък процъфтяващ китайски град. Луксозни мерцедеси и беемвета без регистрационни номера обикалят около чисто новите жилищни блокове, супермаркети и казино комплекси. Предстои откриването на международно летище.
Засега пандемията ограничава потока от посетители в „Златния триъгълник“. Дните, в които цели орди хора от континентален Китай пропиляваха хиляди юани на масите за бакара и опитваха деликатеси с мечешко и тигрово месо, останаха назад във времето: коронавирусът сложи край на доходоносния бизнес с хазарт, проституция и незаконна търговия с животни. И криминалните наематели на жилища тук са се приспособили към далеч по-устойчив на кризите източник на доходи - онлайн измамите.
Фабрики за онлайн измами в промишлени мащаби
За новата сфера на дейност работници от всички краища на Азия са привлечени в специалната икономическа зона с изгодни предложения за работа. Обикновено те се озовават не в лъскавите казино курорти, както им е обещано, ами в безличните офис сгради на Casino City. Там стотици работници са държани като съвременни роби. Паспортите им се конфискуват при пристигането и много от тях попадат в т. нар. дългово робство.
Една от тези работници е Ан от Тайланд. Продавачката на риба заминава за „Златния триъгълник“ в началото на 2022 г., за да започне работа като добре платена администраторка. "На място бързо разбрах, че тук работят измамници", разказва 29-годишната жена пред ДВ. Подписала договор на мандарин и с параграфи, които не можела да разбере. Месечното ѝ възнаграждение се оказало наполовина на договореното. Задължена е да работи по 16 часа на ден. Дейността се състояла във "флиртуване от фалшиви профили във Фейсбук с потенциални жертви от Запада", разказва Ан. След това китайски мениджър поемал нещата и се опитвал да убеди "клиента" да направи „сигурни инвестиции".
Онези, които не успяват да обират ефективно жертвите, са заплашвани, бити или продавани на престъпните банди. Ан просто искала да се измъкне и се свързала с трафикант от Лаос. Той я извел контрабандно, за което тя си платила 44 000 тайландски бата (около 1200 евро).
Казино анклавите процъфтяват
Казино анклавът в Лаос не е изолиран случай. В пограничните райони на Мианмар, Виетнам, Лаос и Камбоджа, където държавата е слаба, а бедността - широко разпространена, подобни престъпни зони никнат като гъби. Дойче Веле разполага с откъси от непубликуван анализ на ООН, свидетелстващ за мащабите на казино епидемията. В Югоизточна Азия международната организация е установила над 240 казина, много от които в така наречените "екстериториални" специални икономически зони.
Само в Камбоджа са създадени над 100 казина. Те са съсредоточени основно в крайбрежния град Сиануквил, известен като убежище за китайските престъпни синдикати. "Съществуват ясни връзки между специалната икономическа зона на Джао Вей в Бокео, Лаос, и операциите в Камбоджа", казва регионалният представител на Службата на ООН по наркотиците и престъпността Джереми Дъглас пред ДВ.
Германци също са сред жертвите
Фабриките за измами в Югоизточна Азия нанасят гигантски щети. Според китайската полиция незаконният оборот от крипто- и телефонни измами е възлизал на 5,7 милиарда евро през 2020 година. Тази сума не включва измамите с хазарт.
Германците също попадат в капаните на измамниците. Една от тях е Сабина, която не иска да публикуваме истинското ѝ име от срам. "Миналата година един млад мъж ми писа чрез бизнес платформата Linkedin", спомня си жената, която е в средата на 40-те си години. Азиатецът ѝ писал почти всеки ден в продължение на два месеца - до спечелването на доверието на жертвата. После насочил разговора към криптовалутите и огромната възвръщаемост, която те гарантирали. Германката с китайски корени си закупила портфейл от цифрови валути на обща стойност 130 000 евро. "Инвестирах в биткойни и етериум чрез инвестиционна платформа, наречена ASX", казва тя. Това, което Сабина не е знаела, е, че уебсайтът и платформата били специално създадени като сайтове за измами. Така тя се простила завинаги със спестяванията си, заделени за старини и за образованието на децата ѝ, очевидно потънали в дебрите на триадите от лаоския триъгълник.
Толерирани от местните власти
Преследването на измамниците във вътрешността на Лаос е трудно или невъзможно. Обикновено собствениците на тези казина са тясно свързани с местните власти. В случая на специалната икономическа зона "Златен триъгълник" лаоското правителство дори притежава 20-процентен дял в проекта. В замяна на това собственикът на останалите 80% от акциите Джао Вей, който е санкциониран от американските власти, има право сам да управлява делата си. Вей поддържа собствена полиция, която действа дори и извън специалната зона. Репортер на ДВ също беше задържан в района от петима "полицаи" със сирени и сини светлини, докато правеше проучвания за тази статия. Едва след намесата на официалните власти на Лаос охранителите го пуснаха. Но не и преди да го включат в "черен списък" и да му забранят повторно влизане.
Снимки: iStock
