1,5 милиарда евро месечно ще получава Украйна от Европейския съюз през 2023 година, съобщи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след края на Европейския съвет в Брюксел.
Помощта за Украйна бе една от обсъжданите теми на втория ден от срещата на върха на ЕС.
Властите в Украйна твърдят, че са им необходими от 3 до 4 милиарда евро месечно за основни нужди. Тези пари ще дойдат от ЕС, САЩ и международните финансови институции.
ЕК предложи на Украйна ускорено приемане в Европейския съюз (видео)
Остава обаче неясно каква част от парите Киев ще се наложи да възстанови. Подробностите за помощта трябва да бъдат изработени от финансовите министри на страните членки.
Съюзът обсъжда също така назначаването на пратеник по въпроса за санкциите. Той трябва да следи дали бизнесът не заобикаля европейските ограничителни мерки срещу Русия, използвайки посредници извън ЕС. Опитът показва, че е много полезно такъв човек да бъде изпращан в трети страни, смята председателят на Комисията. Тя припомни, че тези, които заобикалят санкциите, могат да станат обект на наказателни мерки според приетия осми пакет.
Друга важна новина от завършилия Европейски съвет е, че след Русия и Китай заплашва да раздели отделните страни от ЕС.
„Направихме анализ на факта, че Китай е политическа система, която действа по различни от нашите правила. Ние сме демокрация, имаме човешки права, свободи. А при Китай отправна точка е това, че държавата, т.е. партията определят критериите“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Според Фон дер Лайен намерението на китайския президент Си Цзинпин да наруши настоящите норми и да управлява трети мандат показва курса, който е поел Пекин.
„Трябва да бъдем много бдителни за зависимостта на ЕС от тази азиатска сила“, предупреди председателят на ЕК.
Но допълни, че блокът вече си е научил урока. Той се освобождава постепенно от прекомерната си зависимост от руски изкопаеми горива. Сега Европа трябва да се освободи от зависимостта си от китайски технологии и суровини. И затова приоритетът е ЕС да засили своя капацитет и да диверсифицира доставките чрез надеждни партньори. С тях вече се подготвят споразумения за търговия и доставка на суровини. В този смисъл законодателните актове за чиповете и за ключовите суровини са главният европейски отговор на зависимостите.
Доста по-умерен тон обаче демонстрира германският канцлер Олаф Шолц. След края на срещата той заяви, че ЕС трябва да остане открит търговски партньор на Пекин. По думите му Съюзът не трябва да застава на страната на тези, които искат да „деглобализират“ търговията – очевиден намек към САЩ, които искат да прекратят връзките с Китай в някои икономически сфери. През ноември Шолц планира да посети страната. Той ще бъде първият лидер от Г-7, който ще дойде в Китай след избухването на пандемията от COVID-19.
Същевременно Шолц се опита да омаловажи евентуалната сделка за контейнерното пристанище в Хамбург, част от което иска да придобие китайската държавна компания „Коско“. Според журналистическо разследване той действал въпреки предупрежденията на няколко федерални министерства.
