Приемането на еврото може да оскъпи някои стоки и услуги. Това пише в монографията „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, изготвена от катедра „Икономика“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по повод 120 години от нейното създаване.
Изследванията показват, че основните проинфлационни рискове идват от практиката на търговците да закръгляват цените. Механичното прилагане на определения фиксиран валутен курс за превалутиране на местните цени в евро води до формирането на нови цени. А те често не са атрактивни от психологическа гледна точка. Това е причина фирмите да искат да закръглят цените до ново по-ниско или по-високо атрактивно равнище.
Опитът на другите държави показва, че закръгляването често не е симетрично, но преобладаващо е в посока нагоре, обясняват учените.
Освен това потребителите често са склонни да пренебрегват малките промени в цените. В резултат на това е възможно фирмите да увеличат цените на своите продукти и маржовете на печалба. Освен това изследванията показват, че ефектът от смяната на валутата върху инфлацията е бил по-слаб в страните, които са въвели задължението за двойно обозначаване на цените в търговските обекти за известно време преди и след въвеждането на единната валута.
В повечето държави превалутирането на цените води до поскъпване на услугите на ресторантите, кафенетата и други подобни заведения. По отношение на хранителните продукти и промишлените стоки в повечето от изследваните държави като цяло не се установява значително повишение. Въпреки това, по-силно изразено нарастване на цените се наблюдава по отношение на по-евтини и масови продукти.
Европейският парламент обсъжда присъединяването ни към Шенген
Според статистическите данни замяната на националната парична единица има само слабо изразен ефект върху общата инфлация в страните, въвели еврото. Но по-голямата част от домакинствата считат, че приемането на еврото е предизвикало увеличение на ценовото равнище, посочват авторите на монографията.
По отношение на пазара на труда учените посочват, че изравняването на доходите ще се изразява във висок темп на растеж на работната заплата. При това е възможно да се наруши неписаното правило, че устойчивостта на развитието зависи от равенството в темпа на нарастване на заплатите и производителността на труда.
Ако нарастването на работните заплати изпреварва темпа на повишение на производителността на труда, делът на работната заплата в добавената стойност ще нараства и ще потиска нарастването на печалбата, а следователно и инвестициите.
