Журналистиката през първите 5 години на прехода е била най-качествена. Това става ясно от изследване на обществените нагласи към медиите и журналистиката, публикувано от в. Дневник.
Динамиката на медийното потребление в годините на прехода е изследвана чрез въпроси. Те са зададени на лица на възраст 50+ години със солиден медиен опит в последните 30 години.
Почти 43% от анкетираните са се затруднили да отговорят на въпроса "През кои години след 1990 г. според Вас българските медии са предлагали най-качествена журналистика?". 11% са посочили периода от 1996-2000, а други 11% от анкетираните са посочили 2001-2005 година. Това е разбираемо, тъй като през този период българските медии се освобождаваха от цензурата, възникна свободната журналистика, а медийният пазар все още не бе наложил своите собствени ограничения върху медийната свобода, посочва изданието.
Снимка: iStock
Костадинов опита да изгони недудобни медии от пресконференция (видео)
Резкият срив започва след 2006 г., отчитат данните. Приблизително това е периодът, когато свободните медии започнаха да попадат в зависимост от олигархичните центрове на власт и управляващите. Т.е., т.нар. четвърта власт бе предпочитана от силните на деня. Едва след 2016 г. има известен позитивен обрат. Част от независимата журналистика се запази, мигрирайки в онлайн медии и социални мрежи.
Кой да подкрепя обществените медии и качествената журналистика?
Въпреки че етикетът обществена медия се приема много по-позитивно от частна медия в българското общество, изследването на нагласите не регистрира висока готовност да се плаща такса/данък "Телевизия и радио". По-силна подкрепа има идеята "Да има по-строги законови ограничения за големите медийни групи по отношение на дела им на медийния пазар".
Повече по темата четете на dnevnik.bg
