Няма пряка връзка между машинния вот и ниската избирателна активност, според изследване.
Проблемът с избирателната активност продължава да се адресира от политическите партии, но само във връзка с машинното гласуване. Това се посочва в анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
Основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват заради притеснения от машинния вот. Това твърдят политическите партии. Именно с този аргумент на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС беше прието връщането на “смесеното” гласуване.
Отбелязваме най-ниската избирателна активност от 1989 година насам, обяви ЦИК (видео)
Липсва обаче конкретно проучване или данни дали по-ниската активност сред избирателите се дължи на страх или нежелание да гласуват с машини, обясняват анализаторите.
Според тях ако притеснението от машините е единствената причина за намалената избирателна активност, няма логика тя да продължава да спада в три поредни избора, в които не е променяна технологията на гласуване. За ниската избирателна активност има и други причини, се посочва още в изследването. Част от тях вероятно са свързани с умората на гражданите от постоянните избори и невъзможността за формиране на устойчиво управление. Не на последно място и с акциите на МВР срещу купения и контролиран вот.
"В тази връзка, ако в началото на идната година се провеждат поредни избори за парламент - но с опцията за гласуване "на хартия" или "машинно" - ще бъде особено важно да се проследи дали избирателната активност ще остане все така ниска", пишат анализаторите.
Те отбелязват, че нито една институция, която е отговорна за организация на изборния процес, не работи за дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите през 2021 година.
Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте партии и коалиции, получили представителство в 48-ото Народно събрание.
Искаме си хАртийките и белязките, бе! (Коментарът на “Господарите”)
ГЕРБ и ДПС печелят в "хартиените секции"
На предсрочния вот през октомври тази година гласуване с хартиени бюлетини е имало в 2515 секции в страната. Данните от тези секции показват, че в списъците им са били включени общо 325 291 избиратели. Още 19 647 – дописани под черта. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 175 308 души, т.е. избирателната активност е била 50.7%. Недействителни са 5 906 или 3,4% от подадените с хартиени бюлетини гласове, показва анализът на Института за развитие на публичната среда. И в тези секции се отчита спад на подадените гласове. В сравнение с проведените през ноември 2021 г. избори гласовете в секциите с хартиени бюлетини са спаднали с малко над 1%, а спрямо изборите от 2021 г. активността е намаляла с 3.3%.
Данните показват, че в секциите с хартиени бюлетини категорично печели коалицията ГЕРБ-СДС с 29.2%, следвана от ДПС с 16.9%. БСП и "Продължаваме промяната" също имат висок дял в хартиените секции. Най-малко гласове в тях пък печелят "Демократична България" и "Български възход" - съответно 3.4% и 3.2%.
Сред т.нар. хартиени секции с най-висока избирателна активност е тази във варненското село Падина.
Машинното гласуване
Най-много гласували избиратели с машини има в секцията в район Студентски в София.
Седемте партии с депутати в настоящия парламент са получили общо 1 954 741 гласа в секциите с машини или 87.7%. Разпределението на гласовете между формациите е идентично с крайните изборни резултати. Най-висок резултат имат от ГЕРБ-СДС – 25.4% от гласовете, следвани от Продължаваме промяната – с 19.9%.
От данните става ясно, че на последните избори се запазва тенденцията за спад в секциите с „хартиено” гласуване. В тези с машини пък активността отново е по-ниска спрямо секциите с хартиени бюлетини. Делът на гласувалите през ноември 2021 г. и миналия месец е един и същ. Дори на последните избори гласувалите са с 269 души повече.
