Защо над 70% от българите не спортуват?
88% българите споделят мнението, че е важно да се спортува, но по-малко от една четвърт го правят. Това сочат данните от проучване на нагласите върху двигателната активност и спортните навици на българите. Изследването е на "Тренд" и е проведено в периода 20-28 ноември сред 1310 души над 15 години по поръчка на Националната спортна база.
В българското общество съществува концепцията за положителните страни на спорта, което е добра основа за мотивирането на повече хора да спортуват, посочват резултатите.
Спортуват обаче едва 23% от всички интервюирани. Те са най-вече на възраст 15-29 години, повечето от тях са мъже. Спортуващите са хора с по-високи доходи и такива, които живеят в столицата, за сметка на останалите населени места. Основен мотив да практикуват някакъв спорт е здравето. След това се нареждат опциите „за забавление“, за подобряване на спортната форма, почивка и подобряване на външния вид.
Спортуващите най-често практикуват в зала, на външни игрища и съоръжения или навън без съоръжения. Бюджетът, който отделят в най-големи дялове е между 31 и 50 лева месечно. Ниски дялове се отчитат при суми над 60 лева. 38% от всички спортуващи правят това без да харчат пари за това.
39% от анкетираните са посещавали школи или курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и подобни, но вече не го правят. Почти половината никога не са посещавали, а 12% посещават в момента.
46-годишен българин е сред най-железните спортисти в света
Основен аргумент на тези, които не спортуват, е липсата на свободно време.
Близо три четвърти от всички българи над 15 години смятат, че физическата активност на българите трябва да бъде приоритет на държавата.
Само 11% от всички интервюирани са на мнение, че държавата инвестира достатъчно средства в спорт. 62% са на обратното мнение. 83% споделят, че държавата трябва да инвестира повече в спорта, а 87% да се инвестира повече в поддръжка на спортна инфраструктура.
Над половината от българите оценяват здравословното си състояние като отлично или много добро, а 11% го определят като лошо.
40% от българите заявяват, че се хранят здравословно. По-младите се хранят по-здравословно от по-възрастните, показва още проучването.