Учени успяха да пренасочат мълния с помощта на лазерен лъч за първи път, пише The Guardian.
Основната защита срещу мълниите все още е гръмоотводът, който за първи път е създаден от Бенджамин Франклин през 1749 година. Металните пръти се използват за защита от мълнии почти навсякъде, но зоната, която те могат да защитят, е ограничена до няколко метра или десетки метри
Вече година екип от учени от шест изследователски института работи, за да замени простия метален прът с много по-усъвършенстван и прецизен лазер.
Изследването им е публикувано в Nature Photonics.
Учените описват как са качили мощния лазер до върха на планината в североизточна Швейцария и са го разположили близо до 124-метрова телекомуникационна кула, която е удряна от мълния около 100 пъти на ден година.
Демонстрацията е извършена от върха на планина в Швейцария по време на силна буря.
Използваният лазер е с размерите на автомобил и може да изстрелва до хиляда светлинни импулса в секунда. Изстрелян е от върха на швейцарска планината планина за пренасочване на мълния на повече от 50 метра.
„Искахме да направим първата демонстрация, че лазерът може да окаже влияние върху мълния", коментира водещият автор на изследването.
Постижението, което включва изстрелване на мощни лазерни импулси в гръмотевични облаци през няколко месеца миналата година, проправя пътя за базирани на лазер системи за мълниезащита на летища, стартови площадки и високи сгради.
Самолетът на Майли Сайръс кацна аварийно след удар от мълния (видео)
Лазерът отклонява мълнии, като създава по-лесен път за електрическия разряд да тече надолу. Когато лазерните импулси се изстрелят в небето, промяната в индекса на пречупване на въздуха ги кара да се свият. И да станат толкова интензивни, че йонизират въздушните молекули около тях. Това води до дълга верига от това, което изследователите наричат нишки в небето. Въздушните молекули бързо се нагряват и се отдалечават със свръхзвукова скорост, оставяйки канал от йонизиран въздух с ниска плътност. Тези канали, които продължават милисекунди, са по-електрически проводими от околния въздух и така формират по-лесен път за следване на мълнията.
Технологията обаче представлява риск за летците, пилотиращи самолети във въздуха. Но учените смятат, че технологията все още може да бъде полезна.