Вървим ли към президентска република, анализ на Tagesschau.
Продължаващата политическа криза в страната превърна президента Радев в доминиращата фигура на българската политическа сцена. Мнозина искат държавно преустройство на държавата със силен човек на върха.
В понеделник, 23 януари, канцлерът на Австрия Карл Нехамер беше на посещение в България. Двамата с президента Радев прелетяха с хеликоптер над българо-турската граница. Целта на българския държавник беше да убеди Нехамер в качеството на охраната на българската граница, с надежда Австрия скоро да се откаже от ветото си срещу присъединяването на България към Шенгенското пространство.
Това събитие носи голяма символика, защото в действителност е дело на българския премиер да покаже границата на посетителя. Но тъй като от две години насам, и след четири парламентарни избори, България няма постоянен политик на този пост, президентът беше принуден да изпълни ролята.
Президентът начело на правителството
Бившият началник на Военновъздушните сили "управлява" практически от май 2021 г., използвайки временни правителства, които сами по себе си нямат много поле за действие. Въпреки че репутацията му падна от 51 процента до едва 36 процента през последната година, Радев все още е с най-голямо доверие.
Снимка: Wikimedia Commons
Анализатори коментират, че имиджът му напоследък страда заради отношението му към Русия и войната в Украйна. Признак за това е временното правителство, което под негово ръководство се опита да се сближи с руската енергийна компания Газпром. Радев също така беше против доставките на оръжие за Украйна, защото според него това би означавало "гасене на пожар с бензин".
Кампания за въвеждане на президентска система
Политическите кръгове в България обсъждат евентуално превръщане на страната в президентска република. Този ход има много симпатизанти, особено сред "Има такъв народ" (ИТН).
Партията вече събира подписи за референдум за въвеждане на президентска система. Кампанията за президентска система се разглежда и като опит за получаване на повече подкрепа за Слави Трифонов, който самият загуби голяма част от доверието на населението.
Мнозинството е против промяната на системата
Шансовете за успех вероятно ще бъдат малки. С 45-годишния опит в комунистическо еднолично управление до демократизацията през 1990 г., българите не са много склонни към подобна смяна на системата. Мнозинството от населението подкрепя парламентарната демокрация.
Конституционният юрист Наталия Киселова затова очаква провал на президентската кампания и прогнозира, че „ИТН дори няма да могат да съберат 200 000 подписа за референдум, защото това е сложна процедура. Каквото и да предложат, ще бъде обречено."
Най-голямата пречка пред промяната на системата може дори да е самият Радев. Той не иска президентска система. Това може да е породено от факта, че след два мандата вече няма право да се кандидатира на избори.
Избори през април
След като последният опит за постигане на стабилно мнозинство тази седмица се провали, Радев обяви, че ще разпусне парламента на 3 февруари и ще насрочи нови избори за 2 април. Анализаторите не очакват ясно мнозинство. Причините са в разделението на българското общество.
Президентът обяви датата на изборите (видео)
От една страна е консервативната управляваща партия на дългогодишния премиер Бойко Борисов ГЕРБ ("Граждани за европейско развитие на България"), която е заподозряна в корупция. Тя стана най-силната партия на изборите през октомври с повече от 25 процента от гласовете. От другата страна е реформаторската партия ПП ("Продължаваме смяната") на последния премиер Кирил Петков. ПП наскоро получи малко повече от 20 процента. Но тя все още е твърде слаба, за да състави стабилно правителство без ГЕРБ.
Анализатори говорят за "задънена улица"
Ситуацията изглежда объркана. Политологът Слави Василев говори за прекъснат политически диалог, поради което е невъзможно движение. Василев е "сигурен, че на следващите предсрочни избори пак ще се окажем в същата задънена улица". Вече се говори за избори през есента на 2023 г., когато ще има и местни избори.
Там ГЕРБ доминира и може да се спекулира, че комбинация от местни и парламентарни избори ще ги върне на власт. Анализаторите виждат изход в това реформатори и консерватори да обединят усилията си, за да преодолеят създалата се ситуация на политическо безпътие.
