Олелията за главния прокурор и завладените политици.
Липсата на върховенство на правото е това, което отличава България от всички подредени и богати западни държави. В родния контекст намира своя завършек в безконтролната, по съветски модел, власт на главния прокурор. Всеки разказ за различните проявления на завладяната държава в България е по същество разказ за съдебната реформа и ролята на главния прокурор. Това посочва в анализ Петър Ганев, старши икономист към Института за пазарна икономика.
Остават дни до разпускането на 48-ото Народно събрание. Над три месеца политиците тупкаха топката и обясняваха как полагат неимоверни усилия за съставяне на правителство. В шеги и закачки, политическа реторика и консултации изборите бяха избутани за началото на април, като вече едва ли не по навик започнахме новата година без бюджет. Също по навик и стара традиция, когато до пленарна зала стигнат текстове, които касаят неограничената власт на главния прокурор, настава олелия и започват съвсем ясно да се виждат разграничителните линии, който ни въртят в една и съща центрофуга от близо 10 години, пише авторът.
И всички, разбира се, изведнъж се разбързаха и взеха да обясняват как няма време и трябва спешно да се случат други неща.
Трябва да се приемат три закона, свързани с еврозоната, или членството се отлага. Трябва да се предоговори Планът за възстановяване и устойчивост, в противен случай заминава цялата икономика. Сега или никога трябва да заемем позиция за инцидента в Македония. Или по-добре да оставим всичко това настрана и през последните дни на парламента да се фокусираме изцяло върху казуса с панаира в Пловдив. Може би покрай него единствено да вмъкнем едно изслушване на Телус в парламента. Да видим какво става в тоя Фейсбук. И да се обсъди в детайли случаят „Нексо“, защото това просто не търпи отлагане.
Антони Тренчев: Влизането на Гешев в списъка “Магнитски” е въпрос на “кога”, а не на “дали”
Въобще парламентът е толкова зает с неотложни неща, че не е ясно къде са тръгнали да я бутат тази съдебна реформа. В крайна сметка винаги можем да кажем на Венецианската комисия, че след 20-на години размисъл по темата, сме стигнали до извода, че Колев си го заслужаваше.
Политическата нестабилност в България едва ли ще отшуми, докато въпросът със съдебната реформа не бъде решен.
Народното събрание сега има възможността да направи първата крачка, преди да бъде разпуснато. Да даде някаква перспектива за формиране на правителство в следващия парламент. В случая Планът за възстановяване и устойчивост играе своята роля. Той обвързва приемането на механизъм за разследване на главния прокурор с получаването на средства по плана. Това е класически пример как с технически инструменти можеш да натискаш отдавна завладени политици да направят нещо смислено.
Депутатите приеха механизъм за разследване на главния прокурор
Ако депутатите са научили нещо от политическия хаос през последните години, през следващата седмица не би трябвало да имат друга работа. Независимо дали ще спят по комисиите цяла нощ, освен да приемат предложените поправки в НПК и Закона за съдебната власт. В противен случай пак завъртаме цикъла от анализи, обмисляне, дискусии, консултиране, и като цяло – отлагане за уж по-подходящ момент. А това, освен очевидните политически последствия, е дългосрочната цена, която всички граждани плащаме. Измерена през по-малко инвестиции, ограничена конкуренция и иновации. И в крайна сметка по-нисък икономически растеж и натиск върху доходите.
