България е предпочитана страна за живот за най-малък дял от украинските бежанци в Европа, показва доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права (European Agency for Fundamental Rights или FRA).
НА ЖИВО: Шествие в подкрепа на Украйна (видео)
Базираната във Виена организация е създадена през 2007 г. Тя цели да събира и анализира данни как се съблюдават основните права, записани в Хартата на ЕС. Поставен е акцент върху девет тематични области, обхванати от европейското право. Имиграцията и интеграцията на мигрантите е една от тях.
В България са анкетирани 646 души. От тях 82% са жени на възраст 18-64 години (при 10% мъже в същата група и по 1% деца между 12 и 17 г.; другите са основно жени над 65-годишна възраст). Една от причините за малкия брой деца между 12 и 15 г. е, че за разговаряне с тях се изисква разрешение от родител или настойник.
Това е основната група анкетирани във всички страни. Причината е отчасти защото на мъжете до 60-годишна възраст е забранено да напускат Украйна от началото на войната. Въпросникът за децата е бил адаптиран и по-кратък.
Над 153 хил. украинци бяха регистрирани в България от началото на войвната. От тях, по данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН, към момента в страната се намират над 50 хил. То се е провело в периода между 22 август и 29 септември 2022 г. Не е известно каква част от украинците, включили се в проучването от България в момента са в страната.
Основни изводи за България
Изследването обхваща България, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Испания. Използвани са няколко критерия. Сред тях: наличието на обща граница с Украйна, голям брой разселени към момента на началото на проучването, голям брой украинци спрямо населението (в последната група е Естония).
Данните за България, на базата на показаните графики, сочат, че от украинците в страната:
- Общо 41% планират да се върнат в Украйна. Това е един от най-високите нива в проучването; само 14% искат да останат - най-ниският дял;
- Две трети (64%) не са посещавали курсове по български език. Това също сред най-високите нива в проучването (при средна стойност за изследваните държави 39%);
- Близо две от всеки пет (или 38 на сто) жени и всеки четвърти от 10 (41% мъже са били на платена работа по време на проучването);
- Много малко - едва 8% - са получавали социални помощи, различни от помощи за настаняване, детски надбавки или пенсии като източник на доход;
- Мнозина е трябвало да живеят от спестяванията си (37%) или от пенсиите си (26 на сто).
За сравнение, за десетте държави средно 21% казват, че биха останали. 16% - че биха останали, но биха пътували често до Украйна (общо 37%, при 21% в България за двата отговора).
Езикът
По някои от посочените показатели България съществено се отличава от средните стойности за проучените страни. Пример е делът на респондентите (64%), които не са посещавали, нито са планирали да посещават езикови курсове в съответната страна. За Германия делът е едва 19%, за Естония - 26%, за Италия - 42 на сто. Въпросът е зададен на респонденти на възраст над 12 години. С 9% България е далеч под средното (23%) за респонденти, които все още посещават такива курсове.
При това в България е много голям делът на респондентите, които заявяват, че не говорят изобщо или говорят много зле езика на държавата, в която се намират. В страната тези два отговора са дали общо 48% при средно 66% за десетте държави от ЕС.
България същевременно е на средното за десетте държави ниво по снабдяване на украинците с информация за правата им разбираем за тях език. Общо 76% (колкото и в Германия) отговарят с "да" или "частично".
Под половината от учещите се преди да избягат от Украйна са продължили образованието си в страната домакин. Наблюденията за ситуацията с езика в България се вписват в общата картина, че той се превръща в сериозна бариера пред образованието, намирането на работа и достъпа до информация и услуги. Освен това, като извод за разглежданите държави, "Някои получават финансова подкрепа от правителствата домакини. За много разселени е трудно да свързват двата края, докато войната им отне домовете и поминъка".
Отношението
Попитани (без възрастова граница) дали смятат, че са били подложени на несправедливо отношение, утвърдително ("често" или "винаги") отговарят 23% от респондентите в България - колкото в Чехия, при едва 7% в Румъния, 14 в Испания, 13 в Унгария, 16 средно за ЕС. Само в Италия сумарният процент на двата отговора е по-голям - 26 на сто.
В Румъния 58% казват, че "никога" не са били подлагани на такова отношение; в България - едва 30%.
Оцеляване
България е много близо до средния европейски дял (79%) на респондентите, които трудно свързват двата края. За страната това са посочили 82 на сто (това включва отговорилите "с много големи трудности", "с трудности", "с известни трудности".
Делът на респондентите в България, които са имали работа в периода на проучването в държавата, в която се намират, съвпада със средния европейски (28%). Същевременно тези разходи се финансират основно от спестявания. На второ място са работата и поддръжката от близки в Украйна. Следват пенсиите - в никоя от изследваните държави няма толкова посочили пенсията си.
За "други социални помощи" като източник говорят едва 8% от украинците в България - при средна европейска стойност 32%. Едва 2% от респондентите поставят "помощи за настаняването" сред източниците на доходи. Делът на респондентите, видели източник на доходи в социални помощи, е съпоставим само с този в Испания (9%), при 52% в Германия.
Въпреки това 48% посочват властите в България като източник на съдействие. Средно за Европа отговорът е положителен при 56% и много по-ниски стойности в Унгария, Испания и Румъния.
Кой помага?
България е също така с рекорден дял на украинци, настанени в хотели или други ваканционни имоти - 40%. 24 на сто са в хотели в Унгария и 19 на сто в Чехия (това е процентът за Чехия в графиката; в текста е 18 на сто).
В Германия и Италия, за сравнение, е сходен делът на живеещите в помещения, предоставени от властите (съответно 30 за Германия, най-високият резултат в Европа, и 21 на сто за Италия). В хотели и апартаменти като тези на платформата Airbnb в Германия са едва 9%, в Италия - 13%. Последното число представлява и средният дял за ЕС.
В България е и най-малък делът на настанените в частен дом (със или без семейството домакин). У нас те са едва 42%, при 48% за Унгария, 50 - за Италия, 72% - за Румъния, 66% - за Естония и Полша. Средното за ЕС е 58%.
Въпреки коментарите в социалните мрежи за издържката на украинци България е сред държавите с по-висок дял на респонденти, заявили, че си плащат изцяло или частично настаняването - 64%, при средно 59 на сто за десетте страни.
Достъп до помощ
Същевременно достъпът до здравни услуги - или най-малкото информацията за него - изглежда проблем в България на фона на средния европейски показател.
Най-малко са потърсилите и получили медицинска помощ украинци в България според отговорите на респондентите - едва 16%. Средно те са 23 на сто. България обаче е със сравнително малък дял (4%) на потърсили, но неполучили медицинска помощ. 7% са те в Италия (и средно за ЕС), 8% в Германия, 11% в Чехия, 12% в Испания.
България е с втория най-нисък (след Естония) процент на респонденти, които смятат трудности с езика за проблем в достъпа до медицинска помощ. Но и с най-високия (11%, при 10% за следващата, Чехия) на украинци, посочили като трудност "несправедливо отношение", защото респондентът е чужденец. Езикът, липсата на информация с кого да се свържат и на здравни осигуровки са дадените от най-много респонденти в България отговор, заедно с "не мога да си позволя".
"Аз и съпругът ми с увреждания живеем в малко градче на брега на морето. Тук няма лечебно заведение, най-близката болница е много далеч. Не знаем къде и към кого можем да се обърнем, за да получим медицинска помощ". Така отговаря жена на 70-годишна възраст, намираща се в България, за която не се дават повече подробности.
