Клинични пътеки покриват едва 20-40% от лечението: Какво предлагат икономисти, коментар на Mediapool.
Въпреки че здравеопазването има силно регулирана система, цените в този сектор изостават над два пъти от останалите в икономиката. За някои големи многопрофилни университетски болници в страната средните цени на клиничните пътеки покриват само 20-40% от средната реална цена на лечение. Това показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Tемата на анализа е "Инфлация и цени в здравеопазването – проблеми, перспективи и решения".
Изоставането на цените в здравеопазването води до по-дълго чакане от пациентите, липса на определени лекарства от пазара. В това число и по-голямо доплащане от пациентите.
Темата коментира здравният икономист Аркади Шарков. Според него направените през последните години индексации в цените на пътеките не са достатъчни да покрият разликата между това, което НЗОК покрива и реалните разходи на болниците.
Икономистите предлагат няколко мерки, чрез които здравеопазването да разполага с повече средства.
Ваучерни схеми
Създаването на ваучери за здравни услуги и лекарства, които да гарантират целево използване на средства. Било то под формата на данъчно облекчение за работодатели или на отпуснати от държавата средства за определени случаи.
Заделяне от акцизи
Заделянето на едва 10% от постъпленията от акцизи от тютюн, алкохол и горива за 2022 г. би вляло в здравната система допълнително 567 млн. лв. Те, от своя страна, да бъдат разпределени пропорционално в бюджета на НЗОК. Както следва – 110 млн. лв. за извънболнична помощ, 254 млн. лв. за болнична помощ и 140 млн. лв. за лекарства, медицински изделия и храни. В момента едва 1% от акцизите върху тютюневи изделия и алкохол се отделят за дейности по програми за превенция на различни зависимости.
Пловдивска болница осъди НЗОК за неплатено лечение от 657 158 лв.
Регламентиране на доплащането
Да изсветлят съществуващите плащания, без да се повишават, като това ще засили контрола над системата и конкуренцията.
"Така или иначе доплащаме за здравна помощ. Защо да не го правим регламентирано? Ясно е, че е политически неизгодно, защото партиите скачат с аргументи, че здравеопазването трябва да е безплатно. Хората, обаче, така или иначе доплащат, но не винаги регламентирано.
Смятаме, че регламентирането на частично доплащане ще спомогне за финансиране на подценените дейности в болниците. Това ще доведе до двойна проверка на извършената дейност. Така НЗОК ще вижда, че има насрещно плащане от пациента, което изключва възможностите за фалшиво надписване на клинични пътеки. Ще доведе до подобряване на конкуренцията и спад на цените за доплащане", коментира Шарков.
Той уточни, че става въпрос не за повишаване на съществуващото доплащане, а за регламентирането и изсветляването му.
Шарков припомни данните от скорошно проучване от есента на миналата година. Според него всеки трети българин смята, че скъпото здравеопазване е основна причина за неудовлетворение от медицинските услуги.
Икономистът Спас Панчев коментира, че според ЕКИП тези предложения са по-работещи от вдигането на здравната вноска, за което настояват от Българския лекарски съюз. По думите му чисто политически повишението на вноската ще стане по-трудно.
Панчев допълва, че в продължение на повече от 10 години в условия на ниска инфлация, системи, като здравната и образователната, запазваха нивото си на недофинансиране сравнително устойчиво. Но новата ситуация, в която се намираме, на постоянно скачащи цени, допълнително натоварва тези така или иначе проблематични системи. Това води до "екстра задъхване" в социалните системи като цяло, в които има административно определени цени.
