КПКОНПИ упорито крие резултатите от проверката на Слави Трифонов, пише в. Сега. Такава колегите са поискали по Закона за достъп до обществена информация. След първия отказ, медията потърсила решение по съдебен път. Административният съд в София е дал ясни указания какво е публична информация. Той е върнал преписката към Комисията, но оттам продължават да не предоставят исканите данни.
"Сега" потърси информацията за Трифонов миналата есен - колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. След като КПКОНПИ отказа да отговори, беше заведено и спечелено дело за достъп до информация. Това обаче явно не е достатъчно за комисията.
Слави Трифонов: Платих глобите си и ще подам имуществената си декларация
Преди дни членът ѝ Пламен Йоцов изпрати следните отговори: Трифонов е задължен да подаде декларация за имущество и интереси като избран за депутат от 45-ото Народно събрание, както и като партиен лидер. През 2021 г. и през 2022 г. на Трифонов са издадени актове за установяване на административно нарушение - неподаването на декларация. През 2022 г. на Трифонов е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена глоба. КПКОНПИ не споделя в какъв размер е тази глоба, по закон е между 1000 до 3000 лв. Тя е платена в 14-дневен срок, обяснява обаче Йоцов.
Той твърди, че срещу Трифонов е имало проверка, която да установи дали разходите му съответстват на приходите. Според Йоцов обаче резултатът от проверката е класифицирана информация. Той не бил свързан с дейността на комисията, гражданите не можели да си съставят мнение за дейността ѝ от този резултат и затова той не е обществена информация.
Адвокат Кашъмов: КПКОНПИ погазва върховенството на закона
Според адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация решението на КПКОНПИ в частта за проверката на Трифонов е скандално. "Резултатите от проверки няма как да не са обществена информация. Те са резултати от работата и функциите на органи на власт, които ние гражданите, издържаме с данъците си, и които работят в обществена, а не в частна полза. Така поне се надявам", коментира той.
Адвокатът допълни, че твърдението, че информацията не е "обществена", след като съдът очевидно я е признал за обществена, е грубо незачитане на влязло в сила съдебно решение. Погазен е принципът за върховенство на закона.
Освен това се твърди, че информацията е класифицирана, каквито данни не са били представени пред съда. "Необяснимо е защо ако това е било така, е затаена информация от съда. Ако пък е извършена класификация впоследствие, възниква въпросът дали това не е сторено с единствената цел да се осуети изпълнението на влязло в сила съдебно решение", коментира Кашъмов.
Според него е логично да бъде ограничена информацията за текуща проверка. Тук обаче от отговорите на КПКОНПИ разбираме, че има "резултати" от проверката, тоест се предполага, че е приключила. Следователно не е ясна причината да се отказва достъп до информация. Отделно, не са представени данни за класифициране, спазване на законовите процедури и срокове. Появата на съвсем ново основание за отказ, и то основано на класифицирана информация, е крайно съмнително. Неговата вероятна цел не да се защити обществен интерес, а да се накърни такъв, а именно - интересът от прозрачност и достъп до информация, посочва адвокатът. И припомня, че според Конституционния съд правото на гражданите на достъп до информация е в основата на информирания избор, на който се основава правовата държава.
