За авторитарната демокрация и новите герои на нашето време пише Александър Андреев в материал за Deutsche Welle.
Те говорят разпалено и гневно. Провокират умишлено и с наслада. Те громят елитите, експертите, науката, истаблишмънта, мейнстрийма, а най-вече либералите и глобализма. Ако тук вече се сещате за български дейци, политици, журналисти и други публични фигури, които изливат омразата си върху „умните и красивите“, интуицията не ви лъже.
Всъщност обаче става дума за едно световно явление, разпознато от социолозите Каролин Амлингер и Оливер Нахтвай в книгата им „Уязвената свобода – аспекти на либертарианския авторитаризъм“, която е номинирана за награда на Лайпцигския панаир на книгата тази година.
"Оковани" от правила и забрани
Според авторите тези „авторитарни либертарианци“ са обикновено мъже с високо образование и доскоро с либерални възгледи, които обаче днес не се тревожат от популизма или национализма, от авторитарните възгледи на лидери като Путин и Тръмп. Нещо повече, дори отчасти ги споделят, защото в момента имат друга болка: чувстват се оковани от многобройните правила, предписания и забрани в света около тях.
източник: bulphoto
Демокрация и диалог в България – мисията невъзможна (Коментарът на “Господарите”)
Според тях тази система е създадена от мейнстрийма, от един истаблишмънт, състоящ се от либерали и западни левичари, от наука и глобално предприемачество, които заедно подготвят нов тоталитаризъм в небивали мащаби. Авторитарният либертарианец се чувства обиден, дори уязвен от сегашния западен свят. Той смята, че е жертва на мейнстрийма, който налага „диктатура на правилната гледна точка“ и се бори за някаква ретротопия, в която светът отново ще бъде такъв, какъвто е бил.
Фрустрации, които пораждат отчуждение
Не, това не са карикатурните фигури с шапки от алуминиево фолио, които вярват, че НАСА ги обгазява с кемтрейлс, че Бил Гейтс ги чипира, а Клаус Шваб, банкерите, тайното световно правителство, ЛГБТИ и мигрантите разрушават устоите на техния свят. Не, това са идеолозите на шапките от алуминиево фолио. Защото, както пишат авторите на книгата:
„Едно общество, което на хората им изглежда хаотично, неразбираемо и дори враждебно, постепенно се отчуждава от социалната реалност.
То произвежда не само маси, които пасивно приемат съдбата си. Също така мобилизира разрушителни енергии, които се насочват срещу имагинерната заплаха“. Защото множащите се рискове в съвременния свят правят хората все по-зависими от институциите. Това предизвиква фрустрации, които са хранителна среда за възникването на уязвеното его на авторитарния либертарианец.
Реакции на уязвеното его
Той е авторитарен, защото въплъщава редица характеристики на „авторитарната личност“. За Адорно това са авторитарна агресивност, демонстрации на сила, деструктивност, цинизъм, конспиратологично месианство и суеверия. Отрича изводите на научните експерти - главно поради това, че омразният му „мейнстрийм“ признава авторитета на тези експерти. Той е авторитарен още и защото грубо отхвърля всички други възгледи. Същевременно се държи агресивно и нападателно към онези, които (според уязвеното му его) ограничават свободите му.
А либертарианския аспект на тази личност авторите описват така:
„От нейна гледна точка свободата не е споделено обществено състояние, а лично притежание. (…) Свободата вече не се разбира просто като разграничаване спрямо държавния монопол над властта, а като разграничаване спрямо обществените норми.“
Индивидът, който живее с такава представа за свобода, отхвърля всички обществени предписания, защото вярва, че има право да следва собствените си предписания.
Собственото мнение се издига на същото равнище като научното познание
„Те са либертарианци дотолкова, доколкото издигат собствената си свобода на пиедестал. Но в същото време проявяват авторитарна нагласа, защото презират всички, които имат друга представа за свободата“, обобщават тезата си авторите.
Според тях въпросните личности се представят като демократи, но всъщност са се пуснали надолу по пързалката на антиполитическата демокрация. Те не се гнусят от фашистите. Те са дотолкова разочаровани от демокрацията, че авторитарната им нагласа непрекъснато ги тегли към някакви форми на тоталитаризъм и фашизъм.
Авторите съвсем закономерно поставят описаните процеси и в контекста на „пост-истината“, „пост-фактите“, и фалшивите новини.
„От една страна достъпът до информация е демократизиран. От друга обаче хората все по-малко разбират света, в който живеят - в резултат от научния прогрес, специализацията и липсата на опит с определени рискове. Независимо от това обаче всеки човек иска и занапред да бъде равноправен участник в дискусията. Но не толкова с притежаваното познание, колкото с мнението си. Стига се дотам, че при оценката на една ситуация собственото мнение и усещане се издигат на същото равнище като научното познание.“
Новите авторитарни демони
Неслучайно собственото мнение (което в България понякога се нарича "друга гледна точка") през последните десетилетия консолидира авторитарните либертарианци във всички текущи кризи под едни и същи флагове. Няма да спасяваме гръцките банки. Няма да приемаме мигранти. Климатичните промени са лъжа. Няма пандемия, а ваксините са вредни. Тръмп и Путин защитават традиционните ценности, а за войната в Украйна е виновен Западът.
Така свободата и демокрацията, голямото еманципационно обещание на Просвещението, хем издигнаха равноправието между хората (в индустриалния свят) до небивали висини, хем породиха нарастващо огорчение у много хора. То е предизвикано от незнанието за какво да използват равноправието си - и така стават жертва на новите авторитарни демони.
Както пише най-известният днешен германски философ Юрген Хабермас: „На мястото на някогашното велико еманципационно обещание дойде оглушителната и произволна шумотевица, която създаде многобройни, затворени ехо-камери.“
