Брюксел съди България по три казуса, сред които и общественият транспорт

Брюксел съди България по три казуса, сред които и общественият транспорт, предаде "Дневник".

Европейската комисия съобщи днес, че дава България на съд по три случая. Съответно за чистите превозни средства, за електронната тол услуга и за предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води.

Чисти превозни средства

Брюксел реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз заради това, че властите в София не са превели в националните закони и регулации правилата за чисти превозни средства. Директивата за чистите превозни средства определя национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства. Това се отнася по-специално за градските автобуси, където обществените поръчки представляват около 70% от пазара.

В случая на България директивата изисква най-малко 17.6% от всички лекотоварни превозни средства. 7% от всички камиони и 34% от всички градски автобуси да бъдат чисти превозни средства. Като се отнася за купените между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г. И поне 17% от всички градски автобуси, купени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове.

Директивата обхваща и лизинг, наем и финансовия лизинг на превозни средства, както и договори за определени услуги. В тях спадат обществения пътен транспорт, специализираните услуги за пътен превоз на пътници. Както и сухопътния пътнически транспорт без разписание, специфичните пощенски и колетни услуги и събирането на битови отпадъци.

Тя има за цел още подобряване качеството на въздуха в общините и удължаване на жизнения цикъл на продуктите.

Първият референтен срок за отчитане на постигнатото на национално ниво е след две години - през 2025 г. А вторият е през 2030 г. България още не е въвела директивата в законодателството си.

Крайният срок за транспониране на директивата беше август 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България през септември 2021 г. и мотивирано становище през април 2022 г. Това са две от трите стъпки в наказателна процедура.

Брюксел съди България заради неизпълнение на директиви

България продължава да нарушава директивата, затова Комисията реши да направи третата и последна стъпка. Тоест да отнесе случая до Съда на ЕС.

Електронна тол услуга

Европейската комисия реши да предяви и втори иск срещу България. Той е за нетранспониране на правилата за електронно пътно таксуване в националното законодателство.

Европейската услуга за електронно пътно таксуване (EETS) е система за таксуване, при която, след като тя бъде изцяло въведена, ползвателите на пътища в ЕС могат да плащат пътна такса с един договор за абонамент. Така те ще имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави членки.

Директивата има две цели: да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване. Както и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси.

Крайният срок за транспониране на тази директива изтече на 19 октомври 2021 г. Комисията започна процедурите за нарушение срещу държавите членки през ноември 2021 г. Тя изпрати мотивирани становища през май 2022 г. Тъй като България продължава да нарушава задължението, Комисията реши да отнесе случаите до Съда на ЕС.

Търговия с вода

Европейската комисия реши също така да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за неправилно прилагане на правилата на ЕС за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.

Еврокомисията предприема правни стъпки, за да гарантира правото на потребителите на информация, да ги защити от подвеждане и да гарантира честна търговия.

Според Брюксел българското законодателство не е в съответствие с правилата, тъй като то не забранява предлагането на пазара под повече от едно търговско описание, както се изисква от директивата, на натурални минерални и изворни води, произхождащи от един и същ извор.

Освен това, противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението "изворна вода" за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин.

След като Комисията изпрати официално уведомително писмо през юли 2020 г. и мотивирано становище през септември 2021 г., тя заключи, че установените нарушения не са отстранени.