Обявиха подробности за новия бюджет – дефицитът е почти 12 млрд. лева. Това стана ясно на брифинг в Министерски съвет. Премиерът Гълъб Донев заяви, че след проведени предварителни разговори и анализ служебното правителство ще внесе Закон за държавния бюджет за 2023 г. на база действащото законодателство.
„Предложеният законопроект за Бюджет 2023 г. е с дефицит 6,4% от БВП, който в номинално изражение е почти 12 млрд. лева”, обясни премиерът при представяне на проекта.
Гълъб Донев подчерта, че служебното правителство и финансовото министерство са в готовност да съдействат на народните представители за отразяване на всички разумни предложения за ограничаване на бюджетния дефицит, каза Донев.
На брифинга стана ясно, че първоначалният проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г. е бил с 3% дефицит, който да отговаря на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В него са били заложени и повече приходи. Двете най-големи коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обаче не са подкрепили промените в данъчното законодателство, предложени от служебното правителство. Подобни становища е имало и от другите партии, допълни Донев.
Финансовият министър Росица Велкова също отбеляза, че предложеният законопроект е с дефицит 6,4 процента от БВП.
Тъй като не се предлага промяна в данъчната политика, е необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 милиарда лева, допълни Велкова.
„В края на годината размерът на дълга ще достигне 46,8 млрд. лева”, подчерта Велкова.
Тя допълни, че приходите имат номинален ръст от 6,1 млрд. лева. Разходите са скочили до 11,8 млрд. лева, което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лева.
„Приходите са 35,7 процента за 2023 година”, обясни Велкова.
Ето кога служебният кабинет ще внесе бюджета за 2023 г.
Макроикономическата прогноза на финансовото министерство за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 %. Това забавяне ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закон за държавния бюджет за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г. 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. Очаква се да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33% към края на 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, 37% за 2024 г. и 36,4% за 2025 г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В законопроекта е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
Ето каква сума е необходима за издръжката на тричленно семейство у нас
Политиката по доходите
Отразено е увеличението на минималната работна заплата от 710 лв. на 780 лв. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти. Целта е достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. Идеята е да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв.
Социална политика
По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи. Те са на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:
111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ.
50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;
23,4 млн. лв. за нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест;
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г. Разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.
Парите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите на 2% от БВП до 2024 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. Осигурени са и средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
По отношение на средствата от ЕС България следва да получи два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост. Те са в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени приходи за 2023 г. по Механизма за възстановяване и устойчивост не са предвидени.