Ето коя система отличава човека най-много от животните - нервната и силата на познанието, пише Дневник. Тази седмица учени огласиха резултатите от изследванията си по проект, сравняващ геномите на 240 вида бозайници - от африканския мравояд и мадагаскарската ръконожка до зебу и зебрите, и разбира се, човека.
Целта на изследванията е проследяване на еволюционни промени, обхващащи 100 милиона години. С тях е направено и определяне на генетични черти, които са широко разпространени сред бозайниците. Анализирани са и тези, които са уникални за човека.
Констатациите в амбициозния проект "Зоономия" идентифицираха части от генома, функционално важни при хората и други бозайници. Те показаха как определени мутации могат да причинят заболявания. Проектът разкри генетиката на необичайни черти на бозайниците като хибернация и показа как обонянието варира в широки граници.
Изводите за генетиката на хибернацията могат да дадат информация за лечението на хората, грижите на пациенти в критично състояние и космическите полети на дълги разстояния.
"Зоономия" може да помогне за идентифициране на генетични мутации, които водят до заболявани. Една от частите на проекта изследва внимателно пациенти с рак на мозъка, наречен медулобластом.
"Възползваме се от огромното биоразнообразие на планетата, за да разберем себе си и да направим нови открития, които са от значение за лечението на човешките заболявания". Това казва Елинор Карлсон, директор на Групата по геномика на гръбначните животни в Института "Брод" в Масачузетския технологичен институт и "Харвард". Той е един от ръководителите на международния консорциум от изследователи.
"Човешкият геном е секвениран преди повече от 20 години. Въпреки това все още е наистина трудно да се разбере какви са функционалните елементи". Това добавя Керстин Линдблад-Тох, професор по сравнителна геномика в университета в Упсала в Швеция.
Констатациите, подробно описани в 11 проучвания, са публикувани в списание "Сайънс" (Science). Те се отнасят както до най-разпространената група бозайници, раждащи добре развити бебета, така и до бозайници, които снасят яйца или торбести.
Населението на България намалява с “един Ловеч” всяка година (видео)
Разнообразието на бозайниците
Проектът изследва повечето съществуващи линии на бозайници, но само 4% от видовете. Те варират по размер от южния кит с дължина 18 метра до свиненосия прилеп, който е едва 3 см. Нашите най-близки еволюционни роднини - шимпанзета и бонобо, бяха включени, заедно със западната низинна горила и орангутана от Суматра.
Котките включват гепард, сибирски тигър, ягуар, леопард и домашната котка. При кучетата беше изследвана и една знаменитост - аляското куче Балто. То е известно с това, че донесе животоспасяващо лекарство през 1925 г. в град Ноум. Най-примитивният вид, включен в програмата, беше отровният ровещ се насекомояд Hispaniola solenodon, тясно свързан с бозайниците от ерата на динозаврите.
По какво си приличаме
Изследователите са идентифицирали общо 4552 геномни елемента. Те са почти еднакви при всички бозайници и са идентични при поне 235 от 240 вида, включително при хората.
"Много от тези елементи са разположени близо до гени, участващи в развитието на ембриона. Това е процес, който трябва да бъде строго контролиран, за да бъде доведен до развитието на здраво и функциониращо животно", казва еволюционният генетик Матю Крисмас от Университета в Упсала, водещ автор на едно от изследванията.
По какво се различаваме
По отношение на различията между хората и другите бозайници, проучването стига до заключения, че те са най-вече свързани с развитието и неврологичните гени. Това предполага, че еволюцията на специфичните за човека черти, откакто нашият вид Homo sapiens се е отделил от общ предшественик с шимпанзетата преди може би 6-7 милиона години, включва промени в регулацията на гените на нервната система.
"Това има смисъл, тъй като някои от най-големите разлики между нас и нашите маймуни братовчеди, са в нашата "мозъчна сила" и познавателни способности. Изглежда, че много от това, което ни прави хора, се свежда до промени по-скоро в начина, по който се регулират неврологичните гени, отколкото големи промени в самите гени", казва Крисмас.
Изследването показа, че плацентата, която се появява преди около 100 милиона години, е започнала да се различава при различните видове бозайници още преди удара на астероида преди 66 милиона години, който обрича динозаврите и позволява на бозайниците да преминат от подчинени към доминиращи.
"Зоономия" демонстрира, че някои бозайници имат много изострено обоняние. Двупръстият ленивец на Хофман, деветопоясният броненосец и африканският слон са сред тях. В това време китовете и делфините нямат почти никакво. Уменията на хората да средни.
