"Възраждане" вярва, че референдумът ще мине и ще получи много гласове.
Преброяването на подписите, които "Възраждане" събра за референдум срещу присъединяването на България към еврозоната в Народното събрание е към своя край. Вероятно следващата седмица ще постъпят в главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО).
Там срокът за допълнителна проверка на ЕГН и други данни на подписалите се е 45 дни. Това обяви Деян Николов от "Възраждане" на брифинг в Народното събрание, предаде "Дневник".
София (4 май 2023) Представители на Възраждане дават пресконференция в Народното събрание. На снимката (от ляво надясно): депутатът от Възраждане Емил Янков, икономическият съветник към ПП "Възраждане" Виктор Папазов, депутатите от Възраждане Деян Николов, Димитър Гюрев и Димчо Димчев.
Снимка: Асен Тонев/БТА (БТ)
Николов твърди, че партията е събрала около 604 хил. подписа. Които през последните седмици са проверявани в деловодството на Народното събрание. Според него заради несъответствия ще бъдат отстранени не повече от 4 хил. подписа и в ГРАО ще бъдат внесени поне 600 хил.
По предварителни изчисления на "Възраждане", в ГРАО, ще отпаднат не повече от 10% заради несъответствия. Съответно партията смята, че валидните подписи ще бъдат над 500 хил.
След проверката предложението за референдум трябва да се върне в Народното събрание. То, от своя страна, има 3 месеца, за да се произнесе.
Ако изчисленията на "Възраждане" се сбъднат, решението на парламента ще бъде само формалност. Защото при събрани 400 хил. подписа Народното събрание не може да не одобри провеждането на референдума. След това президентът трябва да насрочи дата.
Парламентарното решение може да бъде обжалвано в Конституционния съд, като срокът той да реши е "до определяне на датата за неговото произвеждане".
Тоест, референдумът на "Възраждане" може да бъде отложен, или ако няма работещо Народно събрание, или ако президентът забави определянето на датата, докато бъде сезиран Конституционният съд, който пък евентуално да определи въпроса като противоконституционен.
Право да сезират Конституционния съд имат една пета от депутатите, Министерският съвет, върховните касационен и административен съд и главният прокурор.
