Новият проект за основен ремонт на стадион "Българска армия" в Борисовата градина ще прегази закона за устройство на територията. Инвестиционното предложение стъпва на две издадени от главния архитект на София Здравко Здравков визи за проектиране, които страдат от много пороци. Недопустимо е и стартирането на ремонта без оценка на въздействието върху околната среда.
Снимка: Цветомир Петров/БТА (ПБ)
За това сигнализираха общински съветници, архитекти и екоактивисти по повод внесеното инвестиционно намерение от собственика на стадиона - публично-частното дружество "Спортни имоти Българска армия" АД, в което равноправни партньори са държавата, в лицето на Министерството на младежта и спорта (ММС), и футболният клуб "ЦСКА-София" като ползвател на имота. Уведомлението за тяхното намерение е публикувано за изразяване на становища от заинтересованите лица на сайта на район "Средец" от 26 май до 9 юни включително.
булфото
За стадиона са издадени две визи за проектиране, и двете разписани от главния архитект на Столична община Здравко Здравков. Първата виза е за реконструкция на футболното съоръжение - от 12 септември 2019 г., а втората е от 5 май 2023 г. и е за благоустрояване на прилежащото пространство в най-големия столичен парк.
Новото бижу на ЦСКА ще бъде с капацитет от 16 000 места
"И двете визи не почиват на законова основа,тъй като няма подробен устройствен план (ПУП) за Борисовата градина. Няма дори приет предварителен проект", каза пред "Сега" общинският съветник от ДБ Борис Милчев. По думите на юриста освен противоречието на визите със закона, без ПУП няма и регламентирана връзка между спортното съоръжение в имота и околното пространство на парка, особено за транспортния достъп.
"Проблемът е в това, че завареният стадион няма устройствен статут. При това положение, спрямо него е приложим чл. 53 от ЗУТ - допуска се вътрешно преустройство, промяна на предназначението и ремонти, без да се изменя външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват съществено носещите конструкции. Намерението е за "реконструкция" на стадиона със съществени конструктивни намеси и промяна във външното очертание, което не може да се постигне без градоустройствен статут на обекта, т. е. без да е одобрен проектът на ПУП или поне да е приет предварителният проект на ПУП за Борисовата градина", обясни Милчев, който е член на комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика към общината, бивш служител на направление архитектура и градоустройство на София и правен консултант на Камарата на архитектите в България.
Архитекти пък смятат, че цитираните във визите за проектиране законови основания за издаването им са неприложими.
Според представения в края на април проект от "ЦСКА-София" и архитектурната компания ИПА на мястото на построения през 1965 г. "Българска армия" с капацитет за 22 000 зрители трябва да се появи изцяло нов стадион с капацитет от 16 000 седящи места. По план той няма да излиза от границите на сегашната "чаша", а инвеститорите имат намерение да върнат около 10 дка от настоящия спортен комплекс към парковата среда чрез изграждане на нова алейна мрежа пред централния сектор А.
Не стана ясно обаче как ще бъде запазена сегашната растителност върху буните под секторите Б и Г, които трябва да бъдат премахнати за изграждането на новото съоръжение. Според независими експертни оценки, за да се случи това, трябва да бъдат отрязани над двеста 65-годишни дървета.
Отворен е въпросът и как ще бъде осъществяван транспортният достъп на публиката по време на мачове, след като стана ясно, че бъдещият стадион няма да разполага със собствен паркинг извън подземни ВИП места за специални гости. От "Спортни имоти Българска армия" обявиха, че за обслужване на автомобилния трафик ще се разчита на буферния паркинг на метростанция "Стадион Васил Левски", както и на зоните за паркиране около самия Национален стадион.
Сигнали срещу инвестиционното намерение на ММС и "ЦСКА-София" са подадени и в регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), научи "Сега". В свои становища природозащитници настояват да бъде извършена спешна оценка за въздействието на евентуалните строителни дейности в Борисовата градина.
В своя сигнал до директора на РИОСВ-София Ирена Петкова екоактивистите пишат:
"Във връзка с публикувано на 21.05.2023 г. съобщение на интернет страницата на СО район "Средец" за обществен достъп до информация за Инвестиционно предложение "Реконструкция на стадион "Българска армия", паркоустрояване и благоустрояване на прилежащото пространство чрез засаждане на нова дървесна растителност и алейна мрежа с инвеститор от "Спортни имоти Българска армия" АД, настояваме да постановите решение за извършване на процедура по Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), с аргумент, че ИП касае строителство в центъра на града, в най-големия и най-стария парк на София, който е обект на културно-историческото наследство и ИП е свързано с организацията на събития с десетки хиляди участници в чувствителната територия на парк Борисова градина."
Споровете около стадиона продължават с години, като много голям принос за липсата на неяснота има забавеният проект за нов подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина.
"Визите за стадиона са незаконни, защото няма ПУП, но защо няма ПУП, т.е. правила? Изработването е възложено преди почти 10 години", коментира Борис Милчев. Той допълни, че обсъждането на законността на процедурите не е обсъждане на това да има или да няма стадион в парка:
"Мнението ми е, че стадионът трябва да бъде запазен на това място, където е бил вече около сто години. Той е част от нашето културно-историческо наследство. На този стадион са се играли велики мачове и са ритали велики футболисти. Трудният въпрос е как и с каква функция да бъде запазен. Непонятно е защо толкова години процедурите се движат по толкова инвалиден начин. Непонятно е защо проектът за парка не се внася в общинския съвет. Това определено създава затруднения за инвеститора и усещането, че се върши нещо нередно. Нередното е, че общината не дава ясни правила."
Източник: sega
