Щетите от наводненията продължават да растат, а решителни мерки няма. Броят дни с интензивни валежи в България расте поне от 1991г. насам. А ние, от "Господарите", през годините сме Ви показали множество разследвания, които водят до незаконна сеч. Ако имаше контрол над тази дейност, ситуацията в много райони сега щеше да бъде различна.
Еколог разкри причините за наводнението в Петърч и Костинброд (РЕПОРТАЖ)
Наводнени къщи и дворове, отнесени мостове и пътни настилки. Интензивните валежи в Северозападна България създадоха бедственото положение в общините Берковица, Георги Дамяново, Етрополе, Монтана. Частично бедствено положение беше обявено и в община Етрополе. Само преди 2 седмици Берковица отново беше под вода, а Правец - преди месец. Всички помним и наводненията в Каравелово и Богдан 2022 г.
"Броят дни с интензивни валежи в България расте поне от 1991 г. насам и тази тенденция трябва да бъде разглеждана в контекста на климатичните промени". Това препоръчва климатоложката Антоанета Йотова, пише Дневник.
В световен мащаб броят наводнения и икономическите щети от тях също расте - поне от 1950 г. Според Световната метеорологична организация през последните десетилетия щетите се увеличават експоненциално.
Почти всички изследвания на екстремни метеорологични явления намират причинно-следствена връзка между наводненията и по-високите температури. "Ако затоплянето на планетата продължи, ще растат честотата и интензитетът на наводненията, щетите и жертвите от тях". Това заяви Апостол Дянков, ръководител на екип "Климат и енергия" във "WWF България".
При затопляне от 2 градуса еднодневни поройни валежи като този в Берковица ще се случват с около 8% по-често в Източна Европа. Това сочи последният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени на ООН. Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките указва възможно покачване на температурата в България с до 4,1°C до 2080 г.
В България вече се наблюдава обособяването на две зони - Североизточна, страдаща от безводие, и Югозападна, страдаща от наводнения. Градовете и селата по поречията на по-големите реки в Северна България, Дунавския регион и Западна Стара планина са изложени на най-висок риск от наводнения.
Екстремното време и интензивните валежи са част от научните прогнози за България от десетилетия. Още от 1991 г. расте средният брой дни в годината с валеж над 60 литра на квадратен метър (в рамките на денонощие). Това сочи информацията от хидро-метеорологичните станции в България за периода 1991 - 2002 г. А в периода 2003 - 2014 г. броят на интензивните дъждовни дни се увеличава с 25% спрямо 1991 - 2002 г. Тази информация обаче не води до промяна в стандартите за строителство, в начина на стопанисване на горите, в управлението на водните басейни.
Опасност от наводнения от държавна безотговорност
Мерки, закъснели с десетилетия
Институциите продължават да не разпознават като приоритет и картографирането на регионите в най-голям риск от наводнения. "Плановете за управление и оценка на риска останаха едни пожелателни документи. Дори и научната общност да е дала своите препоръки и анализи, те обикновено не се прилагат от общините", обясни климатоложката.
Плановете за управление на риска от наводнения за 2022 - 2027 г. все още не са изготвени и представени. Последните планове са от 2013. Затова Йотова определя действията в случай на наводнение като "предимно реактивни".
снимка: БТА
Последната всеобхватна научна оценка на климатичните рискове за различните сектори от икономиката е правена преди 10 години. На 10 години е и Законът за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК). Един от проблемите в него е, че той не предвижда конкретни задължения и правомощия на местните власти за адаптация към климатичните промени.
Всичко това води до огромни земеделски, икономически и финансови загуби, които трябва да бъдат осъзнати на най-високо политическо ниво, допълва Стефанов. "И ако сега говорим за валежи, не бива да забравяме, че само след няколко седмици ще говорим за пожари - отново заради климатичните промени", предупреждава той.
Причини извън климата
Разбира се, наводненията не се дължат само на климатичните промени. В България хронични причини за наводнения, отвъд климата, са непочистените речни корита и язовири. Изсичането на крайречните гори и безразборната горска сеч - които допълнително увеличават щетите при всеки пороен дъжд.
Незаконна сеч стои в основата на наводненията и в Етрополе (видео)
Географските дадености на Западна Стара планина също предразполагат към дъжд. В някои случаи - като Берковица - релефът също предразполага към наводнения. Но безспорен негативен фактор е комбинацията от изсечени гори и неподдържани речни корита, обясни Георги Стефанов, независим експерт по климат и енергетика. Затова и не трябва да се преструваме на изненадани, когато водната стихия ни застига с пълна сила, смята той.
За да се намалят рисковете от екстремни климатични явления се налагат спешни мерки, смятат експертите. Трябва да се актуализират данните, подавани от басейновите дирекции на България. Нужно е също така да се обърне по-голямо внимание на текстовете за речните басейни в ЗОИК, които в момента са твърде малко.
"Управлението на речните басейни трябва да вземе предвид географията, релефа, концентрацията на валежи, колко вода може да поеме коритото на дадена река и други фактори. Наред с това трябва да бъдат поддържани крайречните гори и да се дигират не реките, а населените места", обяснява Стефанов.
Кметът на Бели Искър показа ужасяваща незаконна сеч край Самоков (РАЗСЛЕДВАНЕ)
Не на последно място, за намаляване на риска от екстремно време трябва ограничаване емисиите на парникови газове - и в България, и в света. Те са главна причина за изменението на климата, единодушни са експертите. Такава цел също може да бъде заложена в ЗОИК, сочи анализ на WWF и Фондация "БлуЛинк" от 2022 г.
"Ако ЗОИК бъде осъвременен, институциите ще могат да се водят по него, независимо дали има правителство или не", препоръчва Стефанов. "Вече няма време да правим първо планове, после програми и стратегии - трябва едновременно да актуализираме данните и да изпълняваме съществуващите планове", допълва Йотова.
"Политическите лидери често оставят стратегиите за справяне с климатичните промени на хартия, а медиите отразяват предимно конкретни случаи и нужните моментни мерки, без да обясняват климатичния контекст, обяснява Йотова. Липсата на разбиране на този контекст в обществото позволява "да си я караме, както си знаем" - без да променяме нищо, с очакване природата или някой друг да се съобрази с нас. А това е пагубно", категорична е климатоложката.
Разкрихме брутална незаконна сеч край Ихтиман и Елин Пелин (РАЗСЛЕДВАНЕ)
Тежки наводнения с жертви в България през 2000 - 2022 г.
2005 г. - 20 жертви в България (от общо 62 в цяла Централна Европа)
2007 г. - 8 жертви в Цар Калоян
2012 г. - 11 жертви в харманлийското село Бисер
2014 г. - 13 жертви във варненското предградие Аспарухово
- 2 жертви в село Мизия
- 3 жертви в региона на Бургас
2022 г. - една жертва в карловското село Богдан
(списъкът не е изчерпателен)
Тежки наводнения с жертви в Централна Европа 2000 - 2022 г.
2002 г. Наводненията вземат над 232 жертви и нанасят материални щети за над 27 милиарда долара в Германия, Австрия, Русия, Украйна, Чехия и Италия наред с Румъния, България, Унгария, Молдова и Словакия.
2005 г. Централна Европа е потопена под вода. Хиляди хора са евакуирани, а материалните щети се изчисляват в милиарди евро. Най-тежки са наводненията в Германия, Австрия, Швейцария, Румъния и България. Има 62 жертви, от които 20 в България.
2009 г. Наводненията в Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния, Сърбия отново вземат човешки жертви. Централна Европа е най-тежко засегната.
2013 г. Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния, Сърбия отново преживяват наводнения с човешки жертви и милиарди евро щети.
2014 г. Поройни дъждове отнемат живота на над 80 души в Сърбия и Босна и Херцеговина. Половин милион души са евакуирани.
2016 г. Наводнение отне живота на 21 души в Северна Македония.
