Доносничеството в Русия е издигнато в култ

Доносничеството в Русия е издигнато в култ. Появиха се професионални доносници, които докладват от злоба, престараване или корист.

Русия заплаши да спре интернета на света с конкретно действие

Подаването на сигнали за нередности, някога остатък от сталинисткото минало, отново се превърна в неразделна част от руския живот. Доноси се подават заради антивоенна позиция, подкрепа за Украйна или дори заради жълто-сини дрехи. Проруската позиция вече не гарантира и сигурност. Z-патриотите и доброволците, които събират помощи за руската армия, започнаха да разчистват сметки помежду си чрез доносничество. Самото завръщане на тази практика необратимо трансформира обществото, твърдят експерти, пише СЕГА.

"Моят доносник" - в метрото, кафенетата и второкласните вагони

Ирина от Москва се озовава в конфликт, следва донос и глоба от 30 хил. рубли (близо 300 евро) за "дискредитиране" на руската армия. Момичето направило забележка на агресивен клиент, който на висок глас призовавал за избиване на украинците. Той се обадил в полицията и написал донос. Първоначално полицията издала препоръка: "Това не трябва да се обсъжда на обществени места". И била готова да освободи момичето от полицейския участък. Но "на помощ" се притекъл служител на кафенето. Той изпратил на доносника линк към публикация на Ирина в Instagram, осъждаща мобилизацията. В резултат на това полицията издава протокол по чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения - за "дискредитиране" на руската армия. Повторното нарушение на този член в руското законодателство заплашва с наказателна отговорност и възможно лишаване от свобода.

"Отворих Twitter в метрото, разбрах, че това е донос, затворих го". Така потребителка на социалната мрежа описва чувствата си при пътуване в обществения транспорт. И страховете ѝ не са безпочвени.

През март 2023 г. 40-годишният Юрий Самойлов е арестуван по обвинение в разпространение на "екстремистки материали". Това се случва след оплакване от пътник в московското метро, който е забелязал "дискредитиращи" снимки на армията, надничайки в телефона му. А през май московчанка пише донос срещу пътник в метрото заради жълто-сините му дрехи. Тя посочва също, че във влака е пътувал бившият лидер на украинската организация "Десен сектор" Дмитрий Ярош. 

Подобни истории се появяват в медиите всеки ден и вече са се превърнали в част от новата реалност за милиони руснаци. Фактът, че доносничеството е станало нещо обичайно в Русия на Путин, се доказва и от данните от търсачките. През 2023 г. се наблюдава рязък ръст на интереса към услугата за подигравки "Моят донос". Сатиричното издание "Панорама" писа за нея още през 2019 г. Сега потребителите я търсят напълно сериозно. Когато напишете "Моят донос" в търсачката, тя веднага дава: "Моят донос за изтегляне на приложения". "Моят донос в Google Play" и "Моят донос чрез държавни услуги".

Малки помощници на Главната прокуратура

През август миналата година "Роскомнадзор" съобщи за близо 145 граждани "доносници" през първата половина на 2022 г. Това е с една четвърт повече, отколкото за същия период на 2021 г. Повечето от сигналите са свързани с войната в Украйна. Руснаците се оплакват от "фалшификати" за руската армия и "проукраинска пропаганда". През декември агенцията публикува нова информация. През 2022 г. "Роскомнадзор" и териториалните му органи са получили 283 789 сигнали от граждани, което е с 26,5% повече от предходната година. Най-често руснаците са искали да се премахнат линкове към сайтове с проукраинска пропаганда. Само за месец са постъпили 37 129 сигнала, което е с 40% повече в сравнение с март 2021 г.

Но "Роскомнадзор" е само един от каналите, до които се изпращат сигнали. Руснаците пишат доноси и до Главната прокуратура. В края на 2022 г. се наблюдава 322% увеличение на писмата до Главната прокуратура. Така в агенцията са получени и разгледани над 10 хил. сигнали и призиви. Година по-рано такива сигнали са били по-малко от 2500.

Социологът Иля Утехин твърди, че делата за "дискредитиране" и "фалшиви новини" са повече, но е трудно да се назове общият им брой. "Не можем да преценим мащаба на явлението. Можем да видим само броя на наказателните дела, които са образувани по определени членове въз основа на заявление от заинтересовани граждани. Има все повече дела по членове за "дискредитиране" и "фалшификати". Това е епидемия в известен смисъл".

Социологът и антрополог Александра Архипова по време на своя лекция в Париж представи данни, според които през първите 6 месеца на 2022 г. в руската армия са образувани 5372 административни дела за "фалшификати" и "дискредитиране". От тях 476 дела са били образувани след доноси, което е около 9% от общия брой дела.

Доживотен затвор за държавна измяна и шпионаж одобриха в Русия

Професионалистите работят: "Подаването на сигнали за нередности е в кръвта ми."

Мотивацията за подаване на сигнали за нередности варира в широки граници, но професионалните информатори се открояват. Те пишат доноси през цялото време, печелейки пари или някакъв друг вид бонус. Те могат да бъдат служители на правоприлагащите органи или информатори на свободна практика. Държавата насърчава доносничеството. Така през 2015 г. тайните информатори на специалните служби получиха право на пенсия. Беше взето решение периодът на взаимодействие с тайните служби да бъде включен в трудовия стаж.

Ксения Кротова, която е написала 992 доноса между 24 февруари 2022 г. и 13 април 2023 г., се определя като "професионален неплатен информатор". Кротова стана известна, след като наклепа антроположката Александра Архипова.

"Подаването на сигнали е в кръвта ми, както се казва", казва Кротова. - Дядо ми... Той е бил таен агент на НКВД, което ми е разказвал откровено. Дори знам как е подписвал донесенията. Така се случи, че почти двадесет години живях в един апартамент с него. Той активно използваше инструментариума на сигналите, за да получи едно или друго от властите".

Мотивация на доносниците: "Решавам си проблема"

"Много руснаци пишат доноси с цел емоционално удовлетворение", казва Архипова. Например, когато доносът се пише като продължение на конфликта, за да се накаже нарушителят. "Искаш да нараниш конкретен човек в конкретен момент", обяснява тя. Такъв е бил случаят с Дмитрий Белоусов, "копач" (на биткойни) от Санкт Петербург. Той имал спор в социалните мрежи с познат, който го изобличил. Съдът го осъжда на 5,5 години затвор, въпреки че има син със специални нужди, за когото трябва да се грижи постоянно.

Друг мотив за доносниците е личната изгода. Когато доносничеството се превръща в инструмент за уреждане на сметки. Това се е случило на 20-годишния Данаил Костюгов, на когото буквално "почукали отдолу" съседите, недоволни от шума вечер. Студентът твърди, че е бил тих и като цяло се е опитал да реши проблема по мирен начин. Но не навреме: съседите написали донос за "дискредитиране" на армията. Полицията открила негов антивоенен пост и образувала дело. Костюгов успява да напусне Русия преди съдебния процес. Съседите, които написали доноса, заявили, че нямат никакви угризения. "Реших си проблема".

Друг тип доносници са тези, които доносничат въз основа на собствените си морални нагласи и смятат, че са загрижени за общественото благополучие и сигурност. "Това са същите тези "бдителни граждани", които търсят враг и с помощта на доносничеството се опитват да го неутрализират", казва Архипова. Те смятат за врагове хората, които по тяхна преценка са "неблагонадеждни". Напълно искрено е желанието им да помогнат на държавата. А в тази категория влизат повечето доноси за външния вид, синьо-жълтите дрехи, антивоенните писания и изявления и пацифистките значки.

Един от най-абсурдните случаи бил в невропсихиатричната болница № 5 в село Филимонки в Нова Москва. 39-годишният чистач на лечебницата Александър бил "изобличен" от обитателите заради жълто-синьото си работно яке. Полицията го задържала на работното му място и му съставила акт за административно нарушение за "дискредитиране" на Въоръжените сили на Руската федерация.

В Ханти-Мансийския автономен окръг директорката на училище № 1 написала жалба срещу ученичка, която дошла в клас с плитки "в цветовете на украинското знаме". В оформения на главата на момичето знак "ин-ян" тя съзряла подобие на символа на украинския полк "Азов", за което съобщила в полицията. Плитките не били жълти, а светлозелени. Ученичката се увличала по футбол и избрала цвета, за да подхожда на маратонките ѝ. След това със случая се заели следователите. Проверена е дори фризьорката, която е направила прическата на ученичката. Плитките ѝ били разплетени веднага след доноса. Въпреки че полицията заяви, че няма претенции към момичето и родителите му, директорката отказа да се извини за доносничеството.

Някои доносници се борят не толкова с "врага", колкото с резултата от неговата дейност. Сред тях са жалби за пейки и бордюри, боядисани в "цветовете на украинското знаме". За имена на заведения на латиница, а не на кирилица, и други подобни случаи. В Ростов на Дон след оплаквания на жители жълто-синият новогодишен замък със Смешариките е пребоядисан в синьо-червено. Градските власти нарекоха това "корекция на инсталацията".

В град Есентуки мъж се оплакал в полицията от пейки в цветовете на дъгата, които той считал за ЛГБТ пропаганда. В Ленинградска област собственик на вила се оплакал от жълто-синия покрив на съседа си. Той дори не се смутил от наличието на други два цвята - зелен и сив. Обитатели на жилищен блок в Белгород осъдиха синьо-жълтите бордюри в двора си, тъй като там живеят "членовете на СВО" (специалната военна операция, както официално се нарича в Русия агресията срещу Украйна - б.р.)" и те не харесват този цвят.

Някои информатори се ръководят и от банална алчност. В Нижегородска област например полицията е въвела награда от 2000 рубли за съобщаване на нарушение.

Друг интересен жанр е предупреждението за донос. Според Александра Архипова Кротова, която е "професионален доносник", преди да подаде сигнал, е изпратила писма до Алексей Мосин, ръководител на екатеринбургския офис на правозащитния център "Мемориал". В тях тя го моли да не коментира медиите на "чуждестранен агент", за да не се налага да пише донос срещу него.

Доноси срещу свои

Провоенните активисти и Z-доброволците не само доносничат за противниците на войната, но и разчистват сметки помежду си. В Белгород се случват едновременно няколко шумни скандала в доброволческата общност: доброволци от различни сдружения, конкуриращи се за дарения и помощи и събиращи помощи за руската армия, започват активно да доносничат едни срещу други.

През септември 2022 г. група Z-доброволци написаха донос до центъра "Э" и градската прокуратура за доброволката Жана Басанска, която помагала на руските военни. Тя е обвинена във връзки с Украйна, измамно използване на събраните средства и "недостатъчна подкрепа за руския президент". Даниил Калатура, родом от Белгород, художник и двойник на Алла Пугачова, пръв пише за това на своята страница. Той предполага, че жената може да е "чуждестранен агент и враг на държавата". В коментарите към публикацията друга белгородска доброволка, Анастасия Золотова, публикува сканирани призиви, от които става ясно, че тя е написала доноса срещу Жана.

Золотова се опитва да обвини Басанска в държавна измяна, заявявайки, че тя "разполага с информация за местоположението на военни части в Белгородска област". Освен това Басанска уж многократно се е изказвала против войната и може изобщо да е чуждестранен агент. В социалните мрежи Золотова предупреди, че всички, които сътрудничат на Жана, са нейни съучастници. Басанска смята, че причината за доноса е завистта на някои доброволчески групи, която избухнала, след като руски федерален канал направил репортаж за нея.

"Загрижени жители на Белгород" пишат донос срещу доброволческия проект ZOV, който заедно с "Регионалната академия по тактическа медицина" организира безплатни курсове за оказване на спешна медицинска помощ в Белгород. Полицията дошла направо на занятията и заявила, че е получила сигнал с искане да провери дейността на "някаква сектантска организация". Работата трябвало да бъде прекъсната, тъй като полицията заплашила да заведе дело за провеждане на неразрешено масово мероприятие.

Главната прокуратура не повдигна обвинение срещу Андрей Норкин, водещ на телевизионното предаване "Място за срещи" по канала НТВ. За него е доносничел ръководителят на Федералния проект за борба с корупцията и сигурността Виталий Бородин. Известен с многобройните си доноси срещу известни личности като Лия Ахеджакова, Алла Пугачова, Валерий Меладзе и др. "Мегадоносникът" се скара с водещия направо в ефир и напусна предаването. Заради използването на нецензурни изрази Бородин призова за проверка не само на Норкин, но и на цялата НТВ.

Доносите създават невротици

Историите за доносничество подтикват руснаците да мислят постоянно за самоконтрол и как да се предпазят. Мисленето за потенциална опасност е едно от проявленията на обществената трансформация, до която е довело масовото доносничество. Ръстът на продажбите на очила против подслушване за смартфони потвърждава това. А също така е доказателство за невротизирането на обществото.

Според търговците в магазините за мобилни аксесоари от февруари 2023 г. насам хората все по-често купуват предпазни стъкла, за да попречат на "бдителните граждани" в метрото да видят екрана и да доносничат. С такова стъкло само притежателят, който държи устройството стриктно пред себе си, може да вижда изображението на смартфона. Причината за повишеното търсене според него е, че през пролетта, след вълната от съобщения за доносничество, хората са започнали да питат за "антишпионското стъкло" по-често.

Според социолога Иля Утехин промените, които претърпява руското общество, са нови за няколко поколения руснаци:

"Удивително е усещането за навлизане в това, което е познато от съветско време: самоконтрол, автоцензура", казва социологът. Според него доносничеството е пряк резултат от параноичното търсене на врагове и "чужди агенти", пряка последица от затягането на гайките и агресивната държавна и обществена пропаганда, която мобилизира гражданите за борба.

Продукт на властта

Сергей Лукашевски, директор на Центъра "Сахаров", е убеден, че възходът на доносничеството в съвременна Русия е пряк резултат от държавната политика: "В основата на това явление не е някаква особена склонност на руснаците масово да доносничат. А когато системата заеме позицията на мълчаливо одобрение на доносничеството срещу хора, които не са съгласни с официалната политика и се държат "неправилно", в този момент доносниците започват да се чувстват като част от властта и стават все по-нагли."