Само 30 от близо 300 съдии искат да разследват главния прокурор, съобщи "Капитал".
22-ма съдии ще участват в случайното разпределение за разследване на сигнали срещу главния прокурор и неговите заместници. Това стана след заседание на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд (ВКС).
28 съдии дадоха съгласие да бъдат включени в списъка по новия механизъм за разследване, който парламентът създаде преди по-малко от месец. 6-ма от тях обаче са отпаднали, тъй като не отговарят на изискванията за 7 години стаж по наказателни дела, преди да бъдат включени в списъка.
Сред отпадналите например е бившият член на ВСС - Калин Калпакчиев. Той в момента е в апелативния съд в София. Въпреки че Калпакчиев има много повече от седем години стаж по наказателни дела, Общото събрание на наказателната колегия е разтълкувало закона тясно. Той гласи, че стажът трябва да бъде без прексъсване до момента на даването на съгласие за включване в механизма. Стажът на Калпакчиев обаче е "нарушен" от престоя му в предишния мандат на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Всички одобрени магистрати са с ранг на върховни съдии, каквото е законовото изискване. Има обаче един тревожен момент. Сред тях има само един върховен съдия, а само петима са от съдилища извън столичните. Защо върховните съдии не желаят да поемат отговорност за евентуално разследване на главния прокурор, при положение че гилдията смяташе, че това е най-добрата опция за подобен механизъм? Не става ясно.
ВКС имаше своите притеснения и възражения преди приемането на промените в НПК. Но в крайна сметка законът беше приет. Това по условие вменява отговорност на магистратите.
Върховният съдия, която единствена е дала съгласие да бъде включена в списъка, е Теодора Стамболова от ВКС. Потърсена от "Капитал" с въпроси защо само тя е изразила желание и защо колегите ѝ от наказателната колегия на съда не са се включили, тя беше лаконична.
"Имам своите резерви и към НПК в този му вид, и към промените в ЗСВ. Но след като те са факт, чувството за дълг ме кара да поема тази отговорност и да дам съгласие", коментира Стамболова.
Съдиите в наказателната колегия на ВКС са над 30. Съдиите с ранг на върховни съдии в страната пък са между 200 и 300. Това означава, че едва 10% от всички са сметнали за важно да се включат в новия механизъм.
ВКС вече публикува регистъра с техните имена на специалната секция на механизма на своята страница, като той е отворен за допълване.
До задействане механизма по НПК обаче ще се стигне чак след като ръководителят на наказателната колегия на ВКС - съдия Лада Паунова, открие достатъчно данни за извършени престъпления от главния прокурор или негов заместник във вече подадените сигнали срещу тях. Т.е. тя трябва да се произнесе кой сигнал подлежи на разследване и кой не.
Веднага след това на случаен принцип ще бъде избран един от 22-мата съдии, одобрени във вторник. Впоследствие процедурата предвижда прокурорската колегия във ВСС да назначи избрания съдия за прокурор по разследването на главния прокурор. Така съдията ще изпълнява прокурорски функции. Но само по отношения на този, когото разследва, докато приключи процедурата.
До този момент сигналите са 15. Те са срещу лица, идентифицирани само с позициите им - главен прокурор или зам. главен. От тях два са срещу изпълняващия функцията (и.ф.) Борислав Сарафов. Те бяха подадени още докато беше заместник на Иван Гешев. Впоследствие Гешев беше отстранен, а прокурорската колегия побърза да назначи Сарафов на поста като и.ф.
Единият от сигналите се базира на публикации за имотни сделки на близки и членове на семейството на Сарафов. Той е подаден след разрива между Сарафов и Гешев от близкия до бившия вече шеф на държавното обвинение директор на пресцентъра на прокуратурата Веселин Иванов.
Вторият сигнал е от прокурора от Софийската районна прокуратура, който разследва аферата "Осемте джуджета". Производството е срещу укриващия се бивш следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото, и Кристиян Христов - за принуда и незаконно използване на специални средства за събиране на информация.
Сред останалите 13 сигнала има такива срещу Иван Гешев, както и срещу предшествениците му Сотир Цацаров, Борис Велчев и дори Никола Филчев. Те обаче не би следвало да са допустими, тъй като законът изрично постановява, че ще се проверят евентуални престъпления само на действащите главен прокурор и негови заместници. Бившите подлежат на общо разследване.
