България лошо се спъна в посткомунистическата олигархия. Време е да приключим битката за миналото с ясна оценка и максимално широк консенсус - включително за комунистическото наследство, включителство за наследството на посткомунистическия преход.
Това са само част от констатациите на политолога Огнян Минчев в социалната мрежа Фейсбук. Публикуваме целия текст.
Какво всъщност искаше да каже Путин? (видео)
Анализът
Имаме нов пореден казус - конфуз на тема демократичен политик с наследство от бившата ДС. През последните три години имахме поредица от казуси, свързани с примесването на съветско-комунистическо наследство и алтернативна антиолигархична, "протестърска" политика.
Как да се бориш с посткомунистическата олигария, вкоренена в подчинението на Москва и да подкрепяш вдигналият юмрук Румен Радев?
Как да останеш верен на антикомунистическия патос на "твоята" партия от близкото минало и да гласуваш за Мая Манолова или Татяна Дончева...?
Но конфузът не е само в реформисткия - протестърски лагер. Години преди това същите дилеми стояха пред лагера на статуквото. Колцина от ГЕРБ - знамето на ЕНП в България - са освободени от връзки с комнунистическото и посткомунистическо статукво? Колко на брой от левите и от десните патри(Е)оти - националисти са без корени в някое от главните управления на ДС? Примерите могат да продължат. Ще продължава и конфузът на примесеното с настоящето политическо наследство от миналото.
Размиване
Разделението ляво-дясно съвпадаше с линията комунизъм-антикомунизъм през 90-те години. След това започна размиване на това съвпадение поради две причини.
Първо, нерешаване на определени задачи от прехода, които други източноевропейски страни решиха своевременно - лустрация, развитие на алтернативни стопански и политически елити.
Второ, развитие на нови обществени реалности, пораждащи нови разделения ляво-дясно - консервативно-либерално, локално-глобално, олигархично-антиолигархично и т.н.
В България еволюцията на ляво-десния спектър бе по-бавна отколкото в Полша или Унгария, но в крайна сметка се случва в резултат на общите европейски и световни промени. Взависимост от това, кой е най-важния им приоритет, "старите" леви и десни сменят местата си в ляво-дясното разделение.
Що се отнася до младите поколения политици, наследници на ДС и старата номенклатура - в България в края на 90-те години бяха осуетени окончателно опитите за създаване на алтернативен на номенклатурния елит.
Затова имаме само един елит - със или без кавички - наследник на номенклатурния, разположен в целия спектър. Тези наследници са както в ГЕРБ и в дясно, така и в старото, и в новото ляво.
С две думи - конфузът е обясним и закономерен. Това не ни освобождава от необходимостта да създаваме нов национален елит, който да защитава интересите на България в новата епоха, в която живеем. Защото наследеният "елит" продължава да бъде с наследството на постсъветския манталитет и с манталитета на колониална администрация.
Битката
Новите реалности ще създават нови ляво-десни разделения. Старите разделения постепенно ще се затъпяват и примиряват пред лицето на нови предизвикателства. В този процес са много важни две неща. Първо, необходимостта от морална и историческа оценка на миналото с цел неговото примиряване и интегриране в националното самосъзнание. Един продължаващ да тлее конфликт от миналото дърпа цялата нация назад. Време е да приключим битката за миналото с ясна оценка и максимално широк консенсус - включително за комунистическото наследство, включителство за наследството на посткомунистическия преход. Това не може да стане с други средства освен по метода на истината - цялата истина.
Второ, за да постигнем обществено примиряване с миналото посредством истината, необходимо е да създадем нов национален елит - обществен елит на нова, съвременна основа - който повече няма да бъде заинтересован (икономически, политически и морално) да крие наследството на своите дядовци, а ще бъде мотивиран да го осветли, за да премине напред, към бъдещето на своята ръководна обществена роля. Тук България лошо се спъна през последните 30 години, остана в плен на своите елити от комунистическия период, които се превърнаха в посткомунистическа олигархия. Докато не преодолеем това наследство - малко можем да направим по пътя си към бъдещето.
Нов елит не се създава за седмици или месеци - понякога минават поколения в процеса на възникването му. По-добре е процесът да бъде плавен и динамичен. Имаме ли обществен ресурс за да решим тази належаща национална задача?
