Петър Илиев вече е доцент, но със съмнителен брой гласове. Въпреки това той вече е назначен на половин щат в Тракийския университет.
Разследваният за плагиатство д-р Петър Илиев ще става доцент в Стара Загора
В публикация на "За истината" са цитирани юристи, според които 10-те гласа, които новият доцент е получил при гласуването във факултетния съвет, не са достатъчни за избора му. Един глас не достига за законния избор на доцента.
Въпреки това Илиев е заел поста със заповед на ректора. Вече е хабилитиран преподавател в катедра "Индустриален бизнес и предприемачество" на стопанския факултет на университета. Научният труд за доцентурата на Илиев е на тема "Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава". Този труд е все така неоткриваем в книжарниците и библиотеките, както и липсва следа, че изобщо е издаден, пише Дневник.
През април адвокатът беше единствен кандидат в конкурса, а рецензентите му оцениха високо научния му принос, без изобщо да споменат казуса от 2021 г., когато Етичната комисия на Софийския университет "Св. Климент Охридски" установи плагиатство в негова монография от докторската дисертация на доц. д-р Наталия Киселова.
Как е минало гласуването
Гласуването за доцент Илиев е описано в становище на юристи, изпратено до ректора. От него се разбира, че факултетният съвет е заседавал на 30 май в редуциран състав, като са участвали само хабилитирани учени и доктори. Гласуването е било тайно, с бюлетини.
От 20-те присъстващи 10 души са подкрепили Илиев за доцент, 9-има са пуснали бюлетина "против", а един е гласувал с невалидна бюлетина. Няма информация дали тя е пусната празна, надраскана или е задраскана повече от една опция в нея.
Професор Добри Ярков, ректор на Тракийския университет, обясни, че процедурата за провеждането на конкурса е била спазена. Той прегледал много внимателно цялата документация, поискал и становище на юристите на университета преди да подпише безсрочния договор на Илиев. Според авторите на становището бяла или нееднозначно попълнена бюлетина се смята за глас "въздържал се" и тъй като нямало ясна изразена воля някой да се е въздържал, невалидната бюлетина не била отчетена при гласуването. Така са били преброени 19 гласа - 10 "за" и 9 "против".
Според постоянната практика на Върховния административен съд (ВАС) обаче именно когато няма ясно изразена воля, "въздържал се" се брои "против", обясниха юристи. Същото твърдят експертите, с които се е консултирала медията "За истината". Това означава, че невалидната бюлетина е трябвало да участва в сметката. В правилника на Стопанския факултет на Тракийския университет ясно е казано, че изборът се извършва " с обикновено мнозинство 50% плюс 1".
Какво е "обикновено мнозинство 50% плюс 1"
Юристи насочиха към правната теория. В учебника по трудово право, по който се обучават вече редица поколения юристи, проф. Васил Мръчков много ясно и с пример обяснява колко гласа са необходими за "обикновено мнозинство 50% плюс 1".
снимка: Дневник
В хартиеното пето издание на "Трудово право" от 2006 г. обяснението е на стр. 701 в първата бележка под линия. От него се разбира, че дори гласувалите за доцентурата на Петър Илиев да са 19, сметката е 19 да се раздели на две и тъй като човекът и неговият глас са неделими на половинки, половината е 10 гласа. Към тях трябва да се прибави още 1, защото това е правилото, прието от Стопанския факултет на Тракийския университет. Което означава, че са необходими 11 действителни гласа "за".
"Няма решение, трябвало е да се проведе ново гласуване", обясни специалист по административно право, според когото недействителната бюлетина е част от кворума и вота.
Кой и как може да оспори избора
Член 99 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дават възможност да се възобнови административното производство. Тоест да се отмени влязъл в сила поради неоспорване административен акт. Едно от основанията за това е, ако особено съществено са нарушени изискванията за законността му. Срокът е 3 месеца от издаване на акта.
Това може да се случи по искане на административен прокурор, който може да бъде сезиран от всеки, виждащ нарушение в случая. Включително от журналистическа публикация. Може също по искане на омбудсмана. Както и служебно от университета, обясниха юристи.
