Ето кой е най-важният урок по лидерство

Ето кой е най-важният урок по лидерство.

Всекидневните срещи с лошите често поставят на изпитание човеколюбивите мотиви, привлекли служителите на реда да служат на обществото.

За да не забравя дори за момент голямата цел. „Да допринасям да става по-добре и да наказвам лошите“ – Петър Ванев разчита на най-близкото си професионално обкръжение – на своя екип.

„Ние се сблъскваме с това, което хората не искат да виждат. Затова при нас работната среда е много важно да се съхрани. Налага се самият екип да има много добра комуникация помежду си, много добра спойка“. Това споделя Петър, който ръководи Районно управление – Две могили при Областна дирекция на МВР – Русе. Той и екипът му са отговорни за 25 населени места в две общини.

Избраха първите 15 участници в лидерската програма LEAP

За да бъде по-добра опора на екипа си и да подобри общуването с общностите, на които служи, Петър кандидатства за първото издание на лидерската програма на Фондация „Америка за България“ Leadership Education in America Program (LEAP) и е приет.

През април-май 2023 година Петър и 14 други професионалисти от бизнеса, неправителствения и публичния сектор прекараха три седмици в САЩ. Те изучаваха връзката между лидерството и общността в колежа „Бабсън“. Припомняме, че това е водеща образователна институция в областта на предприемачеството и развитието на лидерски умения. Повече от век възпитаниците на „Бабсън“ прилагат предприемачески подход в разрешаването на общественозначими предизвикателства. Те са носители на положителна промяна в своите общности.

Чрез практически занимания, включващи дискусии, себеанализ, проекти в екип и посещения на ключови за американската демокрация места, участниците в лидерската програма научиха, че добрият лидер не казва на другите какво да правят. А е в подкрепяща роля и насърчава екипната работа. Лидерът окриля своя екип или общност и е катализатор за споделено развитие. По думите на Петър,

„да си лидер, означава да вдъхновяваш другите да дават най-доброто от себе си и да се развиват“.

Ана Алексиева има сходно разбиране за лидерство. „Вълнуващите предизвикателства и възможностите са в полето на сътрудничеството. Колаборативната екипна работа… е изключителна сила. Виждам себе си като човек в екип“, споделя Ана, също възпитаник на първия випуск на програма LEAP.

Ана е била част от различни екипи, работещи за социална промяна чрез средствата на изкуството.

Като програмен директор на глобалната инициатива за социалноангажирано изкуство Fine Acts, през последните седем години Ана помага за създаването на пръв поглед нетрадиционни партньорства за разрешаване на социални проблеми. Такива са мероприятията, свързващи творци и технолози в игрови подход (концепцията за playtivism – която съчетава английските думи за „игра“ и „активизъм“ – е създадена от Fine Acts) за справяне с различни проблеми, като замърсяване на околната среда, отслабване на гражданското общество или защита на правата на жените. Fine Acts вдъхновява визуални артисти да създават произведения със свободен достъп за активисти. И дава платформа на маргинализирани общности да разкажат своите истории. Крайната цел на всяка от тези инициативи е една. Намиране на нови, ефективни начини за разрешаване на предизвикателства, засягащи цялото човечество.

„Вярвам, че е ценно да се чуват различни гласове и хората да имат възможност за обмен, взаимна помощ и вдъхновение. Това е тъканта на една устойчива, силна общност. Когато сме заедно, когато си помагаме и се учим един от друг, това помага на всички“, споделя Ана.

Създадените от Fine Acts инструменти и ресурси като глобалната платформа The Greats и оригиналния формат Fine Acts Labs помагат на други граждански организации и активисти да насърчават приобщаването, да укрепват демокрацията и да работят за климатична справедливост.

Колегата на Ана от първия випуск на LEAP Георги Тосков също вижда себе си в подкрепяща роля. Но за хора в началото на житейския си път. Освен че преподава няколко популярни курса в Университета по хранителни технологии в Пловдив, той често увлича своите студенти в приложни проекти. Те развиват работни умения и насърчават социалната им ангажираност.

„Не искам моите студенти да бъдат пасивни получатели на информация. Вярвам, че студентите усвоят материала по-добре, когато поемат отговорност за своето обучение. Поради това се въздържам да изнасям лекции и ги въвличам в тематични дискусии“, казва той.

Георги се чувства отговорен за развитието на своите възпитаници. „Това са бъдещите лидери на нашето общество и моят стремеж е да им осигуря нивото на образование, което заслужават. Това е причината да напусна работата си в бизнеса и да се впусна в академична кариера“, обяснява Георги.

Любомира Вуткова работи в корпоративния свят, но също като Георги смята, че би била най-полезна в образованието.

Затова съчетава ръководна позиция в Луфтханза Техник София с работа с младежи в менторските програми „Тийноватор“ и ABLE Mentor, в предприемаческата ABLE Activator и в създаденото от нея преди две години коучинг пространство Minty.

Любомира чувства, че призванието ѝ е да подкрепя околните – и като мениджър, и като ментор. Разбирането ѝ за лидерската роля е „това ти да подкрепяш екип, хора, организация и да създаваш системата отзад, която да подкрепя организацията и хората да могат да се чувстват добре и да вършат най-добре своята работа“. Неслучайно в Луфтханза Техник София ръководи промяната в корпоративната култура към по-голяма автономност на екипите. Смисълът на менторството е „да помогнеш на някого да стане своята по-добра версия и да върви по своя по-добър път“.

Също като останалите участници в програма LEAP, Любомира желае да обогати знанията и умението си да бъде лидер в подкрепа на своята общност.

„Научих много повече от очакваното“, казва Петър – заключение, споделено и от останалите участници.

Преди програмата Ана не познава работещи в системата на МВР. „Сега мога да кажа, че имам добър приятел“, казва тя. Окуража я фактът, че „смислени, будни и можещи хора има навсякъде… Създаването на връзки и сътрудничеството с хора от други сфери са от решаващо значение във време, когато поляризацията в България и извън нея се засилва, крайнодесните дискурси набират сила, гражданското общество се свива и доверието в демокрацията изглежда, че изчезва.“

За нея програмата е лъч надежда на този фон. „За мен беше изключително ценно да видя тези хора, които работят и вярват, че има смисъл, че промяната се случва и че всички ние сме част от тази промяна. LEAP беше инкубатор на това усещане, че сме заедно и ще си помагаме“, добавя Ана.

Георги има сходни впечатления: „Срещал съм страшно много хора, но за първи път срещам същевременно толкова различни и толкова еднакви във възгледите си хора. Всеки един от нашата група беше там поради някаква мотивация да промени, да покаже, че ние можем повече, да покаже потенциала на българите като цяло.“

Досегът с останалите участници в LEAP му дава така необходимото усещане за общност – общност, основана на споделени ценности и визия за по-добра България за всички, които я наричат свой дом. Най-важното е, че тази общност запретва ръкави и работи за своята обща визия.

„Човек има нужда да е част от общност и когато тази общност е изградена от споделени ценности и вярвания, човек се чувства по-пълноценен, по̀ на мястото си, по-мотивиран“, резюмира усещането на участниците Любомира.

Може би именно затова два месеца след края на програмата петнайсетте общуват активно, заедно отбелязват лични и професионални успехи и се подкрепят взаимно в усилията си за промяна в средата.

Дали тази промяна включва по-уверени в способностите си младежи, по-информирано за климатичните промени общество или по-добър диалог между граждани и институции, създадените в програмата приятелства и партньорства повишават шансовете за успех на Петър, Любомира, Ана и Георги.

Защото, както Ана споделя с оптимизъм, „тепърва започва вълнуващата част от програмата – това е общността, която ще започнем да градим“.

Източник: us4bg.org